Ерек и Енида [bg]

        Артур отвърнал: «Тук сте права и ако друг не възразява наградата от моя лов [1775] да й предложа съм готов!» А после продължил: «Сеньори, едва ли някой ще оспори, че друга дева по-красива от нея, по-благочестива, [1780] по-благородна на земята до днешен ден не е позната52, и според обичая днес тя заслужава тази чест! Съгласни ли сте с мен, кажете? [1785] Ако не сте, ми възразете. Един да е против тук даже, то нека смело да го каже. Аз искам да съм честен крал и затова не бих желал [1790] неволна грешка да урони честта ми пред света, барони. Законът е свещен за мен, държа да бъда убеден, че правилно постъпвам аз. [1795] Не искам никой между вас да се оплаче, че желая да осквернявам обичая, или че изборът ми пада на недостойна за награда [1800] и че е бил опорочен ловът на белия елен. Знам, няма да ви се понрави, река ли да променям нрави, традиции или закон [1805] на моя татко Пендрагон. Той бе велик и честен крал, щом нещо ни е завещал, непроменено ще векува53, дори живота да ми струва. [1810] За мен тук милата девица е в двора първа хубавица, но с тази чест ще се сдобие, ако съгласни сте и вие. Кажете честно, без преструвка, [1815] да я даря ли днес с целувка?» Отвърнали му всички в хор: «Сеньор, за Бога, няма спор, че на девойката се пада по право вашата награда. [1820] По хубост тази дева мила и слънцето би затъмнила. Единодушни сме, че днес тя заслужава тази чест.» Щом дворът му го подкрепил, [1825] до нея той се приближил с целувката да я дари и я прегърнал. Тя дори сияела, че с чест такава сам крал Артур я отличава. [1830] А той, като галантен рицар, целунал плахата девица пред всички и й казал: «Мила, не се е подлост в мен вселила и тук, пред своя двор се вричам [1835] като сестра да ви обичам!» Тъй обичаят в този ден от краля бил възстановен. Дотук от своя разказ аз представих първата му част54. [1840]