Ерек и Енида [bg]
- Автор: де Труа Кристьен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Сугарев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Ерек и Енида [bg]». Краткое содержание книги:
43
Ст. 1691: Горнеман е името на персонаж от последния роман на Кретиен Персевал или разказ за Граала (1181–1191). Там той посвещава младия Персевал в рицарско звание, учи го да се сражава и му дава полезни съвети за живота му на рицар. Горнеман е и вуйчо на любимата на Персевал, Бланшфльор. В Ерек и Енида Горнеман е само назован като един от рицарите на Кръглата маса. Кретиен е един от първите писатели, които въвеждат т.нар. завръщане на персонажа, похват, който ще получи най-пълно разгръщане в творчеството на Балзак. Американският медиевист Р. Ш. Лумис долавя в името Горнеман отзвук от името на уелския герой Гурнах Гаур (Турнах Великана]. (Вж. Мабиногион, келтски легенди, по-специално «Кулхух и Олуен», изд. «Г. Бакалов», Варна, 1986.)
44
Ст. 1694: Името Мелиан от Лис се среща в Персевал или разказ за Граала както и в Първото продължение на Персевал, известен още като Продължението на Говен (началото на XIII в.). Ала в тези две по-късни творби става дума за различни персонажи.
45
Ст. 1696: Част от изброените личности нямат нито исторически прототипове, нито аналози от други романи. В повечето случаи техните двучастни прозвища са изградени на принципа на оксиморона (противоречие в термините), който в случая е похват на иронията: Куар Напети (Beax Coharz — буквално Хубавия Страхливец); Модюи Умника (Mauduiz li Sages — буквално Проклетия Мъдрец); Лайц (Laiz Hardiz — буквално Грозния Смелчага); Додинел Кръвника (Dodinez li Sauvages — буквално Дивия лъжец). Очевидно Кретиен пародира склонността на авторите на епически песни да дават прозвища на своите герои.
46
Ст. 1699: Ганделут не е познат от друг разказ, тъй че казаното за него може да се възприема като антифраза. Изброяванията, до които Кретиен прибягва в този свой роман повече, отколкото в следващите, се вписват винаги в контекста на някакъв празник и се отличават с нотки на закачливост.
47
Ст. 1704: Буквално «Ивен Копелето», полубрат на Ивен от едноименния роман на Кретиен дьо Троа. За Ивен Копелето споменават романите Непознатия красавец, Есканор и Ланселот в проза.
48
Ст. 1709: Според някои медиевисти (например Петер Ф. Дембовски, подготвил критическо издание на Ерек и Енида в престижната поредица «Плеяда» към изд. «Галимар») това не е любимият на Изолда, а друг рицар, за когото се споменава също в някои романи от XIII в. (Опасната гробница, Отмъщението на Рагидел, Чудесата с Ригомер). Не споделям това мнение. От една страна, не можем да съдим за идентичността на един персонаж единствено по неговото споменаване в някоя творба. От друга, френскоезичните автори на версии за Тристан и Изолда често асоциират името Тристан с думата triste (тъжен), поради тъжните обстоятелства около неговото раждане (смъртта на родителите). Разликата между «Тристан, потънал в скръб и жал» (Ерек и Енида) и прочутия племенник на Марк не следва да се търси в различни личности, а по отношение на конкретните функции, които едноименният персонаж изпълнява в една или друга творба.
49
Ст. 1715: Карадок Късоръки вероятно е потомък на уелския герой от Мабиногион Карадок Брейх Брас (Силната ръка). Карадок Късоръки е главен герой в един от епизодите на Първото продължение на Персевал. Там едната ръка на героя изсъхва, след като в нея дълго време се е била впила омагьосана змия.
50
Ст. 1729: Лохол е син на Артур от връзката му с дъщерята на граф Севен Лизанор.
51
Ст. 1746: Намек за мотив, използван в артуровската литература (Ле за рога от Робер Бике, края на XII в., Отмъщението на Рагидел, XIII в. и др.): рицарите от Кръглата маса пият вино от вълшебен рог, който ги облива — доказателство/ че жените им изневеряват.
52
Ст. 1782: В контекста на куртоазната идеология физическата красота е признак за нравствено и духовно съвършенство.
53
Ст. 1809: Артур никога не се представя като реформатор. Напротив, вижда мисията си на владетел в поддържане на традицията. Кретиен изпълва този банален мотив с ново съдържание: традицията няма отношение към живота на общността или начина на управление, а към избора на най-красивата дама. Естетическото взема превес над всички други проблеми на рицарското общество.
54
Ст. 1840: Кретиен отбелязва края на първата част на своя роман посредством формулата «Ci fine li primerains vers» («Тук свършва първата строфа»). В поезията на трубадурите (Южна Франция) и труверите (Северна Франция) първата строфа е посветена на радостта от пробуждането на природата и от любовта към дамата. В останалата част от песента това чувство отстъпва място на мъката от отсъствието на любимата или от прекалената й строгост. Кретиен пренася в романа този лирически похват, за да открои две фази в еволюцията на героите. Първоначално те се срещат и свързват сякаш са предопределени един за друг. Тази първа част е типична за героите от приказките или от идилиите. Тя контрастира с втората част, която започва с криза и е изпълнена с тежки изпитания. Именно втората част дава облика на интригата на романа като поредица от приключения и изпитания в името на любовта.