Ерек и Енида [bg]

        Тук моят разказ ще е кратък: Идер с девицата, с джуджето [1085] преминали леса, полето по своя път предначертан и стигнали в Карадиган. На външния балкон стояли Говен, сеньор Ке — сенешалът [1090] и група рицари подбрани. И както там били събрани, съгледали отвън тогава, че трима души приближават. Сеньор Ке пръв ги забелязал [1095] и на Говен веднага казал: „Сир, май че виждам онзи рицар, за който нашата кралица разказваше как без стеснение подложил я на унижение. [1100] Да, той е, идват трима, ето и дамата му, и джуджето.“ „Да, вярно! — казал му Говен. — Това е той и според мен. По правия, отъпкан път [1105] и тримата към нас вървят. Държи се рицарят на коня и с меч е, но с разбита броня. Кралицата ще го познае, ако тук някъде сега е. [1110] Ке, поканете я при нас.“ Той тръгнал бързо и тозчас открил я в нейните покои: „Госпожо, помните ли кой удари вчера във гората [1115] придворната ви по ръката?“ „Отлично помня, сенешале. Какво ли ново сте разбрали, та питате ме пак и днес?“ „Преди минута, ваша чест, [1120] видях млад рицар кон насам да язди. Той не беше сам, кралице скъпа, според мен бе от девойка придружен, едно джудже на кон с тях беше [1125] и във ръка камшик държеше. Май то Ерек бе наранило.“ А тя не се подвоумила и рекла: „Хайде да вървим на място да се уверим. [1130] За миг да зърна аз васала, веднага бих го разпознала и истината ще ви кажа.“ „Елате да ви го покажа — отвърнал Ке. — Говен ви кани [1135] при рицарите си, събрани там горе на балкона вече. Оттам видяхме отдалече, че идва този странен рицар. Но, да побързаме, кралице.“ [1140]