Ерек и Енида [bg]

        Щом братовчедката разбрала [1375] целта му, тя не настояла, но рекла: „Сир, като държите с наметката й да вървите, така да е, ала тогаз друг дар ще ви предложа аз [1380] за братовчедката ми мила, наместо роклята от свила. Три расови жребци аз имам и са от класа несравнима; на цвят са дорест, чер и сив. [1385] И кралят няма по-красив от сивия40, той по земята лети по-бързо от стрелата или от птиците в небето. Той бърз е, но е кротък — ето [1390] за девата ви дар чудесен и за обяздване е лесен, дете дори ще се оправи, не хапе, скокове не прави. Подобен кон не се намира [1395] и толкоз плавно галопира, че ти се струва при езда, че си на лодка по вода.“ Ерек отвърнал: „В този свят не знам подарък по-богат, [1400] ако и тя го одобрява, тогава аз не възразявам. Веднага тази дева мила на свой слуга разпоредила: «За сивия жребец идете, [1405] седлото, друже, му сложете и го докарайте сега.» Изтичал сръчният слуга за коня, без да губи време, седло му сложил, двойно стреме, [1410] а после на жребеца скочил и към момата го насочил. Ерек, щом конят се показал, достойнствата му забелязал похвалил ги, доволен бил [1415] и на слугата наредил жребеца сив в обора бърже до неговия кон да върже.