Ерек и Енида [bg]

        Идер щом минал през вратата, за да узнаят новината, нетърпеливи, много хора се втурнали отвън на двора. Пред входа кралски спрял Идер [1175] и скочил от жребеца чер. В тоз миг Говен подал ръка на дамата му и така тя слязла точно там, където се приближило и джуджето. [1180] Решили, както е редът, при краля да ги заведат. Щом зърнал младата кралица, раненият и гузен рицар дълбоко й се поклонил, [1185] а после краля поздравил и най-смирено рекъл: „Аз, кралице, съм под ваша власт, от рицар смел изпратен в плен, че бях от него победен. [1190] Това е онзи рицар, дето получи удар от джуджето. И то за стореното зло да си плати с мен е дошло. Сега съдбата ни решете.“ [1195] А тя отвърнала: „Кажете, Ерек къде е, как е той след рицарския ви двубой? Ще дойде ли? Държа да знам.“ „Ще дойде утре, но не сам, [1200] а с дева млада и красива, сърдечна, умна и учтива.“ След тези думи откровени кралицата успокоена му рекла: „Друже, в този ден [1205] под моя власт оставаш в плен, тук ни обида, ни разправа не ще те тебе застрашава. Все пак сега кажи пред нас ти кой си?“ „Син на Нут съм аз, [1210] Идер“ — отвърнал им той бързо, забравил прежната си дързост. Кралицата се приближила до краля и му заявила: „Нали, сир, сам се убедихте, [1215] че бе добре, като склонихте да чакаме Ерек сред нас? Добър съвет ви дадох аз, но само умният умее да прецени добро кое е.“ [1220] Артур отвърнал й: „Така е, премъдра приказка това е. Глупакът само не приема съвет от някой друг да взема. Щом чувствате любов към мен [1225] ви моля, рицарят пленен от днес да заживее в двора свободен, с всички мои хора, но ако тази чест откаже, жестоко нека се накаже35.“ [1230] Щом свършил, младата кралица освободила онзи рицар според Артуровата воля. Идер не чакал да го молят, условията му веднага [1235] приел. На малко се полага да се сдобият с тази чест да служат на Артур. А днес Идер е там за първи път. Доспехите му да свалят [1240] прииждат пажове отвред.