Правилата на лова [bg]

— Процесите за военновременни престъпления продължили две години и половина и се провели тук, в Токио. На двайсет и трети декември 1948 година седем от подсъдимите — шестима генерали и един премиер — били екзекутирани. Скоро след това Ходама бил освободен. Той никога не е бил официално обвинен, още по-малко пък съден.

— Виновните са наказани; невинните освободени — каза Адачи. — Това е съвременното правосъдие според теб.

— Ха! — възкликна Чифуне.

Тя дръпна ципа на полата си, повдигна се леко на колене и съблече дрехата през глава по-майсторски от професионалистка стриптийзьорка. Адачи се запита колко ли пъти беше правила това движение преди и за кого. От тази мисъл малко го заболя.

Тя се приведе, развърза неговата юката и нежно го прие в себе си. Адачи изстена от удоволствие. Сексът с Чифуне беше нещо съвсем различно от секса с другите жени, които беше познавал. Чифуне беше художник. Зрение, допир, звук, вкус, мирис: тя свиреше върху всичките му сетива, но преди всичко играеше игри с ума му. Беше завладяла мислите му, но той се страхуваше от нея. Обичаше я, но не й се доверяваше. Нямаше нищо сигурно или предсказуемо в тяхната връзка. Знаеше малко за нея, а досието й като човек от службата за сигурност беше запечатано.

— До 1952, когато е подписан официален договор със САЩ, ние сме окупирана страна — каза Чифуне. — И както винаги, Ходама се присламчил там, където била властта. Освободен бил тъкмо навреме, за да се възползва от големия шанс — да се смачка надигащият се комунизъм.

Когато на Запада му станало ясно каква огромна заплаха за него е Сталиновият комунизъм, антикомунистическите позиции във Вашингтон станали по-твърди. Създадено било Централното разузнавателно управление. Западът започнал да се брани. Заплахата грозяла целия свят. Обхватът на заразата изисква драстични мерки. Някои законни, други не.

В онова, което японците нарекоха гиаккосу или политически обрат, ВКОС — предимно военната администрация на Дъглас Макартър, Върховен командващ на Обединените сили — и консервативното японско правителство на власт провели официално прочистване от комунизма. Било решено, че Япония трябва да бъде много силна, за да отстоява на съветския комунизъм и ако това означавало, че трябва да се оставят на власт някои от милитаристите и техните предвоенни индустриални структури, значи така трябвало да стане. Но по официален път можело да се направи само толкова. Там, където били нужни по-драстични мерки — например да се разтури комунистически съюз или да се сплаши някой ляв вестник — ВКОС и новата организация — ЦРУ, използвали банди от местни гангстери. Скоро станало ясно, че за тези мерки е нужна и организаторска ръка и точно тук на сцената се появил Ходама. Щедро спонсориран от ЦРУ, той използвал якудза за работата с твърда ръка и подкупи, които да подсигурят избирането на съответния антикомунист.