Правилата на лова [bg]

Нямаше съмнение. Символът беше същият. Предметът беше шашо, значка за ревер — от онези, които носеха поне десет милиона японци, за да обозначат своята корпоративна или социална принадлежност.

Символът беше на корпорацията „Намака“.

— Намака? — озадачен попита той. — Къде я намери?

— В медната вана, притисната под дървената седалка на Ходама — каза Адачи. — Много удобно.

Прокурорът кимна, облегна се назад и затвори очи. Ръцете му бяха скръстени отпред. Мълча в продължение на няколко минути. Адачи беше свикнал с това и беше спокоен, докато чакаше.

Телефонът иззвъня. Прокурорът отговори, застанал полуобърнат към Адачи, така че полицаят не можа да чуе много от разговора. Жестът не изглеждаше нарочен и след като затвори телефона, прокурорът отново зае същото положение със затворени очи. Най-накрая ги отвори и проговори:

— Това разследване ще бъде трудно, Адачи-сан. Трудно, сложно и по всяка вероятност — опасно. Едва ли има политик или водач от организираната престъпност, който да не е имал нещо общо с Ходама. Каквото и да открием, сигурно няма да се хареса на някои могъщи интереси и сили.

Той се усмихна с известна симпатия, после изражението му отново стана сериозно.

— Винаги ще имаш моята подкрепа. Но трябва да внимаваш на кого се доверяваш. Трябва да вземеш абсолютно всички предпазни мерки. По всяко време ти — както и твоят екип — трябва да бъдете въоръжени.

Адачи се ококори. Макар униформените полицаи да бяха въоръжени, той рядко носеше оръжие. Просто не му беше необходимо, освен при някои специфични обстоятелства, а и беше трудно да накараш сакото си да стои добре с онази бучка метал, закопчана за колана ти. Той произнесе японския еквивалент на „Боже Господи!“