Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Обичаше и да прави любов върху покрива от време на време, но появяването на полицейския вертолет понякога му разваляше удоволствието. Той имаше склонността да кръжи много над центъра на Токио, а Адачи се беше качвал в него и знаеше какво може да се види от триста метра височина с добра апаратура за наблюдение.
Както в повечето японски домове, и в този на Адачи наредбата беше от японски и западни стилове, но смесени по подчертано японски начин. Западните мебели бяха модифицирани за по-дребната и слаба физика на средния японец. Но тъй като Адачи беше висок, би могъл да мине й без тази модификация.
Той беше възпитан — като всяко цивилизовано човешко същество — да седи с изправена стойка на пода, когато се налагаше, и да поддържа тази стойка с часове, без да се умори. Но позата му в момента не беше толкова традиционна. Беше се проснал на застлания с татами под във всекидневната, с възглавница под главата. В стаята цареше полумрак — бяха запалени само две свещи.
С лице към него и малко странично, Чифуне седеше на пода по начин, считан за по-подходящ за нейния пол. Беше се отпуснала на колене, с ръце в скута. Изглеждаше покорна и сдържана — мечтата на всеки японец — което само можеше да потвърди, помисли си Адачи, че онова, което виждаш, рядко е онова, което получаваш накрая.
Чифуне беше облечена по западна мода — с къса пола от мек бежов плат, която в сегашното й положение се беше вдигнала доста над коленете. Беше съблякла сакото от костюма, а кремавата й блузка беше без ръкави.
Беше направо прелестна. Автоматичната берета, която обикновено носеше в кобур, мушнат в колана на полата й отзад на кръста, беше свалена и поставена в дамската й чанта. Адачи знаеше, че тя носи и заглушител, както и два допълнителни пълнителя с кумулативни патрони. Оръжието беше повече от предпазна мярка. Беше предназначено за употреба. Все пак в момента не изглеждаше настроена за стрелба.
Адачи се опита да си спомни къде беше оставил револвера си и кога за последен път беше тренирал с него. Не можа веднага да си отговори на нито един от въпросите. Това бяха утрешни проблеми. Погледна през капандурата към облачното небе над Токио, но не видя звезди. Обърна се към Чифуне и се надигна на лакът. Пресуши чашата си, а тя веднага я напълни. Когато се приближи към него, той се изпълни с почти физическо усещане за мекотата на формите й и уханието на кожата й. Тя се върна към първоначалното си положение.
— Какви са интересите на Коанчо?
Чифуне поклати глава:
— Не мога да ти кажа. Знаеш това.
Адачи се усмихна.
— Знам много малко за теб. Не знам какво ти е позволено и какво не ти е позволено да правиш. Знам само какво правиш с мен, а това го правиш изключително добре.
Чифуне отвърна на усмивката му.
— Ти си женомразец — мило каза тя, — но вероятно не толкова краен като повечето японски мъже. Използвай го. Времената се менят.
Адачи трябваше да признае, че тя е права и за трите неща. Той наистина обичаше — и беше възпитан да очаква — покорство у жената. Но освен това се беше научил да уважава и да се наслаждава на независимостта у другия пол. Казано направо — Адачи обичаше жените.
— Разкажи ми за Ходама — каза той.
— Ти знаеш за Ходама — отвърна тя.
— Въпреки това ми разкажи. Тогава това, което аз знам, ще се събере с онова, което ти знаеш, а така ще допълним онова, което ние знаем. То вероятно ще е повече от това, което знам сега. Мисля, че се нарича синергизъм4.
— Гещалтова психология5. Цялото е по-голямо от частите си.
— Разкажи ми за целия Ходама — каза той. — Кой би искал да вари жив един такъв симпатичен старец? Всъщност той, изглежда, е умрял от масиран инфаркт почти веднага, но ти знаеш какво имам предвид.
— Според мен нашият проблем ще бъде в това, че кандидатите ще се окажат твърде много. Ходама е водил дълъг, активен живот и преди всичко е причинявал зло.
— Нашият проблем — каза Адачи. — Това е окуражаващо. Смятах, че да си наблюдател означава само това. Коанчо не се намесва в действителност — той се ухили. — Като повечето служби за сигурност, допринася повече за параноята.
— Нашият проблем — тихо повтори Чифуне.
— А! — възкликна Адачи, наслаждавайки се на новото прозрение. Реши поне за момента да не говори повече за това. Протегна босия си крак и го плъзна между коленете на Чифуне, след това малко по-навътре. Тя не се противопостави. По страните й изби лека руменина.
4
Дружно действие на два или повече органа (мед.). — Б.пр.
5
Идеалистическо направление в западноевропейската психология, което не признава обективната определеност на цялостния характер на възприятието, а го разглежда като първично дадено качество на човешкото съзнание. — Б.пр.