Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…
- Автор: Рогоз Адриан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…». Краткое содержание книги:
— Виждате ли — весело рече Погор, — не всичките ми червени кръвни телца имат тънка и гладка ципа, не всички са остарели. Погледнете, моля ви повърхността на червеното кръвно телце горе вляво. Зърнесто е и има големи кръгли дипли. Това значи младост. Тук нещата стават обратно, не както при човека: колкото си по-млад, толкова си по-набръчкан.
Оставих Джеми да пътува, носен от реката на кръвта. Червените кръвни телца бяха тридесет пъти по-големи от него и бързичко го тласкаха по течението. Завидях на съвършенството в природата. Когато капилярът се стесняваше прекалено много, през него можеше да премине само едно червено кръвно телце. Понякога тунелът беше толкова тесен, че за да премине, телцето променяше формата си на двойно вдлъбнат диск и според нуждите вземаше очертанията на камбана, на медуза, на торпила, на парашут, докато каналът се разширеше отново. В сравнение с тази вълшебна пластичност Джеми изглеждаше смешно несръчен, а начинът, по който събираше и влачеше частите си, ме изпълваше със съжаление и донякъде със срам.
Неочаквано в познатата структура на червеното кръвно телце се появи отвратително създание.
— Като че ли е Spirillum serpens — каза някой.
Разпознах клетъчните му стени и противните снопчета от реснички. Но това, което в атласа от снимки, направени чрез електронен микроскоп, приличаше на праисторически, вкаменени и мъртви следи, сега беше живо, динамично и изглеждаше все по-опасно, колкото повече Джеми се приближаваше до него. Дебелите като въжета реснички започнаха да се движат около Джеми и да го шибат. И понеже той се движеше с малка скорост, аз се изплаших, че микроскопичното чудовище ще разпилее частите му. Пуснах в ход лазерите. Сноповете от едноцветна светлина обсипаха неприятеля. Колкото пъти лазерният лъч докоснеше пипалцата на микроба, толкова пъти те се свиваха, обезцветяваха се и ставаха на решето, а там, където лъчът продължаваше да реже, се прекършваха.
Срещата с тази „твар“ ме изпълни с напрежение като криминален филм, но навярно не бях само аз в това състояние, защото щом Джеми продължи пътя си невредим, в затъмнената зала се чу облекчителна въздишка.
Бях чувал за бактериофагите, но никога не бях ги виждал как работят. Сега Джеми ни показа и това. Той плуваше до един микроб, когато някой извика:
— Ето бактериофаги!
Вероятно, ако това възклицание беше произнесено от микроба, в него би прозвучал страхът на мирните европейци от времето на Атила, когато се понасяла мълвата, че нахлуват хуните. Даже този ужас би имал по-голямо основание, защото бактериофагите са свирепи вируси: изяждат бактериите, откъдето идва и името им. Битката беше бляскава, още повече че я наблюдавахме от достатъчно разстояние, за да я виждаме изцяло, но все пак отблизо, за да не пропуснем подробностите. За да можете да си представите какво виждахме на телевизионния екран, ще ви кажа, че на този екран бактериофагите бяха дълги колкото Джеми, тоест около двадесет сантиметра. До тях се простираше микробът, дълъг цял метър.
В първата фаза на нападението бактериофагите, които бяха многобройни, обградиха крепостта. С помощта на опашчиците си те се полепиха по стените на бактерията и на края около нея забелязах само гроздове. Гроздове от флакони с… отрова!
Ако нашият „зародиш“ имаше познания по вирусология, би постъпил по-предпазливо, но невежеството го тласна към собствената му гибел. Наистина инстинктивно, с помощта на някакви ферменти, бактерията разложи протеиновото облекло на нападателите. Обаче истинската заплаха не идваше от протеините. Не обвивката на флаконите причиняваше смърт, а тяхното съдържание, съставено от нуклеинова киселина. Тази киселина (ДНК или РНК) носеше наследствената информация на бактериофага, неговата генетична памет. В мига, в който един от обсадителите инжектира смъртоносната киселина, останалите бактериофаги се спуснаха към други жертви, защото нито един от тях нямаше достъп до клетката на микроба. Само шест минути след като врагът проби фронта и завладя протоплазмата, в нея се появиха множество сферични телца. Какво се беше случило? Във всяка клетка на бактерията има същинска биологична фабрика. Там, след като копира матрицата, доставена от ДНК в хромозомите на ядрото, РНК в рибозомите, пръснати в цитоплазмата, възпроизвежда протеините, необходими за живота на съответната клетка. И така, в разгърналата се върху екрана битка бактериофагът беше завладял самата биологична фабрика на микроба. Всички механизми за синтез и за производство на енергия в микроба-хазаин работеха с ускорен ритъм според плановете на натрапника, с други думи, създаваха бактериофаги.