Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…
- Автор: Рогоз Адриан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…». Краткое содержание книги:
— Изключителни са — потвърди тя. — Представих си, че онзи теменужен облак очертава група сфери, и се опитвах да видя дали просто или сложно са свързани.
Кажете и вие: можеш ли да целунеш едно момиче в момента, в който се опитва да разчита в облаците абстрактни пространства?
Не е изключено онзи облак да е бил спасителен за мене. Ако се бях опитал тогава да целуна Ориана, бих разрушил всичко. И не само вълшебството на първата ми любов. Ако бях насилил нещата, щях да разбера с няколко месеца по-рано, че не бива да храня никакви надежди, защото сърцето на Ориана бие за другиго. А така онази великолепна нощ вместо да намали чувствата ми, ги усили, даже се превърна в космодрум за полетите ми към звездите.
Ориана се отнесе сериозно към задължението си да ми помага при конструирането на Джеми и още в началото започна да го моделира математически в размерите, поискани от академик Погор.
Най-трудното нещо в нейната работа беше да установи аналитичните връзки и диференциалните уравнения, като създаде взаимодействие между електрическите връзки и пространственото разпределение на молекулярната система. Тук си помагахме взаимно. Преди всичко разделихме бъдещия сложен уред на съставните му елементи. На всеки елемент направихме чертеж, въз основа на който бяха намерени съответните уравнения. Както казваше Ориана, в тази игра аз трябваше да изпълнявам ролята на Фарадей, който е описал електрическите явления, без да използва каквато и да е апаратура, а тя — ролята на Максуел, който изразил с уравнения идеите на физиката, а от тях направил извод за съществуването на електромагнитните вълни.
Само след пет дни Ориана притежаваше формулите, които й бяха необходими.
— Сега — заяви тя весело — можем да пристъпим към математическото моделиране на Джеми.
Най-интересното е, че на края нейната идея съвпадна с моята, въпреки че по едно време ми се струваше, че сме в противоречие. Мястото на съвпадението беше именно голямата аналогоцифрова машина, която бяхме монтирали. И наистина, като подаде на „електронния мозък“ списъка с получените уравнения, Ориана изумително лесно постигна математическото моделиране на Джеми.
Важно беше да узнаем как ще постъпва той при определени обстоятелства. Затова различните условия, както ние си ги представяхме, бяха изразени математически. После, като подложихме нашия модел на новите съотношения, бързо успяхме да научим как ще реагира. И пилотите, поставени в изпитателен апарат за летене, отговарят на въображаеми условия. Но във варианта на Ориана поведението на Джеми беше още по-незабележимо, защото неговите приключения се извършваха само в „електронния мозък“ под формата на уравнения. В сравнение с Ориана аз бях като късоглед човек, даже и сляп: функциите или изчисленията, които за нея имаха конкретно значение и предизвикваха различни възклицания, за мене нищо не значеха. Едва след като се опиташе да ми разясни техния смисъл, започвах и аз да долавям нещо. Но въобще фактите ме заставиха да призная, че математическият способ е много по-съвършен от „граховото зърно“.
— Ако успеем да научим „мозъка“ сам да конструира Джеми, ще решим задачата — съобщих на Ориана с шеговит тон сериозното си намерение.
— Това целя и аз — засмя се моята приятелка. — Да видим дали ще успеем.
След като завършихме и изпробвахме математическите характеристики на Джеми, пристъпихме към създаването на конкретната схема. За да научим „мозъка“ как да сътвори Джеми, трябваше преди всичко на нас да ни е напълно ясно как ще изглежда микрокапсулата. Нещо повече, поради невероятно малките й размери беше необходимо да държим под контрол почти всеки неин атом. В тази фаза познанията на Ориана в топологията бяха много ценни.
Топологията или „геометрията на каучука“, както още я наричат, защото се занимава само с относителното разположение на фигурите, а не с тяхната форма и брой, представлява странен и основен дял от съвременната математика. Благодарение на нея успяхме да открием най-простата структура на нашия молетронен зародиш. Познанията по математическа логика (друга област, в която удивителната Ориана беше добре подготвена!) ни показаха как по най-икономичен начин да програмираме Джеми.
Като уточнихме молекулярната система, съобразихме я с различните условия на налягане, температура, влажност и радиации, в които щеше да се движи Джеми.
Постепенно стана ясно, че е необходимо да увелича броя на хората в секцията. Последователно доведох двама математици, един химик и един молекулярен инженер. Не е нужно да пояснявам факта, че след раждането на Джеми около нас щеше да гъмжи от биолози.