Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

През последните десетилетия биологията разкри много от тайните в механизма на наследствеността. В общи черти изяснихме проблема за шифъра, чрез който макромолекулата на ДНК предава генетичната информация. И все пак тъпчем на едно място. Защо? Аз смятам, че то се дължи на факта, че не разполагаме с достатъчно прецизна и фина техника, за да правим изследвания и да работим пряко не само върху гените, но най-вече на всички равнища на ДНК. Следното изчисление ще ти обясни. Една човешка полова клетка съдържа 6,7 милиона гени, а всеки ген — 150 тройки еднакви екземпляра нуклеотиди8.

При такива почти невъобразими размери ние не разполагаме с адекватен инструмент, какъвто може да се окаже тъкмо твоят молетронен вирус. Затова ти повтарям да уточниш функциите, които ще изпълнява. Необходимо е да замести най-мощния микроскоп, без да извършва такива сложни и тежки манипулации. Трябва да е в състояние да оперира като скалпел не само вирусите, но и вирусните молекули. Неговата по-специална функция ще бъде да приема информацията, предавана от всеки ген, от всяка негова част.

С оглед на това си припомни каква роля е играла радиоастрономията в разбулването на космическите загадки. Сравняването на радиоизлъчванията от различни небесни тела заедно с оптическия им образ разшири границите на нашите познания за Вселената. Не е ли възможно да постигнем подобен прогрес и в микрокосмоса?

Следователно залови се за работа!

С приятелски поздрав:

Тоадер Погор