Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Джеф Викърс се намеси с безизразен глас:
— Искате да кажете, че… след като е изпил тази гадория, Престън се е превърнал в това… това отвратително нещо?
— Именно това искам да кажа, господин Викърс — глухо отвърна Хуана. — И вие като мен можахте да установите, че Ралф Престън не беше вече в килията си, когато това същество излезе от нея. Чудовището, което уби трима от нашите, не е могло да дойде отвън. Вашият командир ме увери, че е невъзможно да се влезе в килията на Ралф Престън и да се задвижи ключалковият механизъм отвътре. Но когато ние се озовахме в коридора, забелязахме, че този механизъм стоеше непобутнат на мястото си. Това означава, че Престън е този, който излезе от килията след страшната мутация, предизвикана от талефа, изпит от него няколко часа преди това…
Нов приглушен шепот се разнесе сред присъствуващите. Хората на Крис Холдън се споглеждаха недоверчиво.
— Да, онзи, който броди сега на свобода из близката гора, наистина е Ралф Престън — потвърди Крис Холдън. — Той притежава колосална сила, както успяхте да установите, и представлява постоянна опасност и за нас, и за алкорианците. От тази ужасна мутация неговите психически способности изглеждат удесеторени. Мисля, че вие всички като мене почувствувахте в един момент как губите контрол над волята си пред опасността, която представляваше за нас това кошмарно същество. Всъщност, мисля си, че ако желаеше, то можеше спокойно да ни убие. Но не го стори и струва ми се, че това не е даром или продиктувано от последен проблясък на хуманност.
— Какво искаш да кажеш, Крис? — намеси се отново Джеф Викърс.
— При това положение на нещата нищо не може с точност да се твърди, освен фактът, че чудовището има по всяка вероятност сложна растителна структура, която между другото го прави практически неуязвимо от неутронните заряди. Но то сигурно знае, че ние разполагаме и с по-мощни оръжия. Несъмнено неговите реакции бяха реакции на мислещо същество и това не може да се отрече. Ние представляваме опасност за него и все пак то не ни унищожи направо, въпреки че беше в състояние да го стори. Това ме води на мисълта, че има някаква определена цел спрямо нас… Не ме питайте коя е тя, не съм врачка. Изказвам само една хипотеза.
— Изглежда доста правдоподобна — обади се лейтенант Пейвъл. — В един момент и аз имах ясното усещане, че ни държи в ръцете си, но не можех да реагирам. Бях като парализиран психически и… и дори не се страхувах вече. Мисля, че бих могъл да се приближа до него, ей така, спокойно, без никакви опасения, но то побягна, ние не можахме нищо да направим, за да го неутрализираме. Струва ми се, че има нещо наум… В наш интерес е да сме нащрек. Преди да дойда, аз проверих дали дежурните са по местата си. Въоръжихме ги с йонни пушки и термични пистолети. Не познавам растение, дори и надарено с разум, което да устои на йонните лъчи…
— Бих искал да съм сигурен, че разполагаме със средство, с което да… да неутрализираме това чудовище — подзе Холдън, поклащайки глава. — Но ако притежава парапсихични способности, имам сериозни опасения, че ще ни е много трудно да го контрираме… Във всеки случай наше задължение е да опитаме всичко, за да премахнем тази заплаха, за която само ние сме виновни. Явно, че преди ние да дойдем на тази планета, за алкорианците не е съществувало нищо в заобикалящата ги природа, от което да се страхуват. А сега съществува Ралф Престън и заплахата, която той представлява за тези хора, още по-беззащитни от нас пред неговата сила. Не виждам какво биха направили техните стрели и копия, ако той реши да ги нападне, като се има предвид, че нашите неутронни куршуми преминават през тялото му, без да могат да го спрат!
— Трябва да предупредим хората в селото — реши Джеф Викърс.
— Може да опитаме — въздъхна Хуана Сантос. — Но се съмнявам, че ще го вземат на сериозно, господин Викърс. Не забравяйте, че понятието „заплаха“ нищо не им говори. Все едно да внушавате на човек, който е прекарал целия си живот на пустинен остров, колко е опасно уличното движение!
— Във всеки случай Ралф Престън трябва да бъде намерен — реши Крис Холдън. — Госпожице Сантос, съществува ли наистина вероятност тази мутация да е обратима?
— Няма нищо невъзможно — въздъхна отново младата жена. — Но трябва да разполагаме с много сигурни средства, за да обясним дълбоките причини за тази мутация. А ние имаме само една бедна лаборатория. Както и да е, определено мисля, че няма никаква надежда да спасим Престън. Теоретически можем да приемем този човек за мъртъв…