Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
— Такова е и моето мнение — мрачно подхвърли Холдън. — Така че нямаме друг избор… Щом се съмне окончателно, ще имам нужда от доброволци. Една въоръжена група ще трябва да открие следите на това растително същество и да го премахне, независимо по какъв начин. Аз самият ще застана начело на тази група.
— Имам възражение, командире — намеси се енергично Джеф Викърс. — Мястото на командира е на борда на неговия кораб. Не трябва да забравяме, че работата по ремонта на кораба не е привършена и че нашата цел е да напуснем колкото може по-бързо този свят, в който носим само нещастие. Аз ще оглавя групата.
И той погледна командира си, който, изглежда, се колебаеше, въпреки неопровержимата логика на току-що изреченото, и добави:
— Нямаш друг избор, Крис — усмихна се той. — Прочети пак някои пасажи от правилника и ще се убедиш.
— Добре — капитулира Холдън. — Намери доброволци и бъди готов да тръгнеш, щом денят настъпи. Ще вземеш необходимото въоръжение и ще поддържаш радиовръзка с командната зала… Лейтенант Пейвъл…
— На вашите заповеди, командире — отвърна повиканият, изправяйки се.
— Поискайте таблетки с витамини от Лестър и ги раздайте на момчетата. Трябва да се заловят на работа колкото може по-бързо. Поддържам заповедта си за излитане в двудневен срок. А дотогава ще трябва да решим така или иначе случая Престън. Хуана… Остана още един важен въпрос за изясняване. Вие не го засегнахте във вашето изложение преди малко. Въпросът за относителния имунитет на алкорианците спрямо страничните ефекти на талефа…
— Не се спрях на него, тъй като ми е напълно непонятно защо те никога не стават жертва на тази мутация, която настъпва у всеки земянин, употребил талеф — отвърна младата жена. — Признавам, че не ми е хрумвало да търся в тази насока, защото установих, че земяните и алкорианците са устроени еднакво в психично и анатомично отношение. От друга страна, не подозирах какъв поразяващ ефект има опиатът върху нашия организъм. В крайна сметка може би съществуват основни различия на генетично ниво между двете раси, но не разполагах с време, за да се занимая по-подробно с този въпрос.
— Мисля, че е дошъл моментът да го разгледаме по-обстойно, Хуана — настоя Холдън. — При сегашното положение трябва да разполагаме с всички детайли. И най-незначителният от тях би могъл да ни помогне в решаването на проблема.
— Много добре. Ще се върна в селото и ще занеса там целия преносим материал от лабораторията.
— Някой ще ви придружи — заключи Холдън. — Но няма да остане с вас. Като имам предвид с колко хора разполагам, не ми е възможно да ви осигуря постоянна охрана, без да…
— Ще се справя прекрасно и сама — отсече биогенетичката.
— Трябва да вземете със себе си все пак някакво термично оръжие. Преди да тръгнете, ще ви покажа как се борави с него. Ще разполагате също и с портативна радиостанция. За всички останали ще бъде абсолютно забранено да се отдалечават от лагера.
Когато хората излязоха от командния модул, настъпващият ден обагряше небето в нежнорозово и топлината на голямото алкорианско слънце прогонваше вече леките изпарения над лагерните помещения.
— Бъди предпазлив, Джеф — прошушна Холдън, когато Викърс напусна модула. — Обаждай се и при най-малката опасност. Не поемай никакъв риск с това чудовище. Стреляйте без предупреждение. Не можем да сторим нищо повече за Престън.
— Знам — отвърна с въздишка помощник-командирът на Сигнус-X-I. — И все пак ужасно е, като си помислиш, че трябва да убиеш някой свой…
Към средата на утрото един от въоръжената група, водена от Джеф Викърс, привлече вниманието на другарите си, посочвайки им някакъв отвор в утъпканите храсталаци. Осемте въоръжени до зъби космонавти вървяха от сутринта по дирята на човека-растение, очертана на места от леко белезникави следи, подобни на онези, които се срещаха около кораба.
— Май че е минал оттук, командире — прошушна космонавтът. — Придвижва се в права линия, без да се отклонява от пътя си, и помита всичко, което се изпречи насреща му. Сигурно знае къде отива…
— Така изглежда — потвърди Викърс, наблюдавайки белезникавите следи.
Той хвърли поглед наоколо и се ориентира по слънцето, издигнало се вече високо в чистото синьо небе.
— Селото трябва да се намира най-малко на два километра в тази посока, ако не се лъжа — каза той сякаш на себе си.
— Точно така — потвърди астронавигаторът Гленмор, който се беше включил като доброволец в операцията. — Не е имал намерение да отива натам, а това все пак е добре!