Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
— Нищо не може да се направи — извика той. — Куршумите ни преминават през него, без да му навредят. А падне ли нощта, и дума не може да става за преследване. Щом се разсъмне, ще опитаме да открием следите му.
Застанал до него, Джеф Викърс се опитваше да нормализира ускореното си дишане.
— Крис… Кажи ми, че не съм сънувал — задъхано помоли той. — Кажи ми, че наистина видях това… това нещо!
До тях стояха неподвижно тримата бунтовници с оръжие в отпуснатите им ръце. Холдън ги погледна за момент, сетне измърмори:
— Хайде, момчета, връщаме се. След всичко, което стана, предпочитам да забравя вашите магарии. Гленмор, разположете постове, освен ако нямате желание да се разходите в тази романтична гора.
Астронавигаторът не успя да овладее тръпките, които го побиха.
— Не, командире — каза той сдържано. — Мисля… мисля, че се побъркахме…
— Добре. Да не говорим повече за това — въздъхна Холдън. — Да видим какво става с другите.
Те намериха останалата част от екипажа в коридора, където се бе разиграла драмата. Главният лекар Лестър се беше навел над трите тела на бунтовниците. Когато Холдън застана до него и го погледна въпросително, той се изправи — лицето му беше каменно.
— И тримата са мъртви — глухо каза лекарят и посочи посинялото лице на Стъркман: — Сякаш е бил поразен от много силна отрова. Нараняването в гърдите е повърхностно и не може да доведе до смърт. Но има следи от белезникава течност по ръба на раната, която всъщност не е кървяла. Същото е и при другите… Това е… това е ужасяващо! Успяхте ли да догоните онова чудовище?
Холдън поклати глава:
— Не. Неутронните куршуми нямат никакъв ефект върху организма му. Сякаш е от растителна тъкан… Нищо не може да се разбере!
— Мисля, че аз разбрах — продума изведнъж Хуана Сантос, която се бе приближила въпреки отвращението, което изпитваше при вида на трите ужасни трупа. — Елате да видите, Крис…
Тя го поведе към вътрешността на килията и посочи купа от разпокъсани дрехи.
— Ето какво е останало от Ралф Престън — каза Хуана с треперещ глас! — Това… това чудовище, което току-що уби трима души…
Тя погледна Холдън с болезнена напрегнатост и довърши с едва доловим глас:
— Това чудовище е самият Престън…
Глава VII
Призори в командния модул на Крис Холдън бе свикан истински военен съвет. Тримата нещастници, станали жертви на зеленото чудовище, бяха погребани в лагера след кратка церемония под силната светлина на фотонните прожектори. Беше се събрал целият екипаж на Сигнус-X-I заедно с Хуана Сантос и професор Ян Никълс, който, изглежда, не разбираше много добре в какво положение се намираха сега. Липсваше само доктор Лестър.
Седнал на работната си маса, с изопнато от умора лице, Крис Холдън огледа бавно другарите си, после погледът му се спря на Хуана Сантос, чийто израз беше не по-малко загрижен от неговия.
— Обяснете им, Хуана — започна Холдън. — Сигурно ще го сторите по-добре от мен. Толкова ми е трудно да повярвам всичко това…
Хуана Сантос завъртя фотьойла си, за да застане с лице към другите.
— Ще ми се да съм се излъгала — каза тя приглушено, — но за съжаление страхувам се, че последните констатации, които направихме с доктор Лестър, ни водят само до едно заключение. Доктор Лестър продължава да работи с материала, взет от телата на нашите нещастни другари, преди да бъдат погребани. Той смята, че може да определи естеството на поразяващата отрова, която явно е причината за смъртта на Стъркман и другите двама космонавти. Лично аз се съмнявам това да ни доведе до нещо съществено, но Лестър може да ни помогне да разберем какво се е случило в килията, където беше затворен Ралф Престън. Той ще ни съобщи заключенията си веднага щом ги изготви.
Тя замълча известно време, сякаш търсеше начин да им каже останалото.
— Трябва да се върнем на случая Ралф Престън — подхвана тя, след като помисли малко. — Защото той е жив…
Кратък шепот премина сред присъствуващите, буквално зяпнали в устата биогенетичката.
— Няма и сянка от съмнение, че той е изпил известно количество от това питие, което алкорианците извличат от растение, виреещо в диво състояние в някои части на съседната гора, и което те наричат талеф. От това, което успях да науча, талефът расте почти навсякъде из Алкория и явно, че алкорианците, живеещи разпръснато на тази планета, в села, подобни на тукашното, всички без изключение, употребяват това питие. За тях то няма никакво вредно последствие, ако не вземем предвид постоянното еуфорично състояние, в което се намират и което дава облик на тяхната цивилизация. Все още не зная причината, поради която този опиат няма вредни вторични ефекти върху алкорианците, но определено трябва да отбележим, че той има поразяващо действие върху организма на земните жители.