Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
В този момент отдясно настъпи раздвижване. Трима космонавти разбутаха другарите си и се спуснаха към Холдън с оръжие в ръка. Джеф Викърс, който инстинктивно понечи да застане помежду им, за миг се оказа с термичен пистолет, насочен към корема му, в невъзможност да направи и най-малкото движение.
— Никой да не мърда! — кресна един от мъжете и придърпа към себе си Хуана Сантос, опрял дулото на оръжието в слепоочието й.
Третият от тях държеше Холдън на разстояние. Командирът на Сигнус-X-I нема време да направи каквото и да било, за да се защити. Силно побледнял, но с изключително спокоен глас той каза на облечения в син скафандър мъж, който го заплашваше:
— Мисля, че отлично съзнавате какво правите, Стъркман. Надявам се, известно ви е, че бунтът се наказва винаги със смърт.
— Знаем, как да не знаем — изхили се космонавтът. — Но знаем също, че ни е писнало да живеем като глупаци! Ето защо решихме да останем тук. Нищо по-просто от това. Чуйте, момчета! Не виждам защо ни е да се връщаме в ГАЛИМ, след като раят е тук! Дори не сме сигурни, че ще можем да изминем обратния път. Но който иска, да опита. Корабът почти се е разпаднал и с нищо не показва, че ще издържи изпитанието. Ние няма да тръгнем след два дни.
И той кимна към съучастника си, който все още държеше Хуана към себе си:
— Попитайте Гленмор. Той ще ви каже, че ако напуснем тази планета, практически нямаме никакъв шанс да я намерим отново. Навигационните ни уреди са в плачевно състояние и няма никаква вероятност благоприятното стечение на обстоятелствата, което ни отклони от тази траектория, да се повтори. Което означава, че ако някои от вас по-късно решат да скъсат с живота, който от рождение са водили в един заблуден свят, и пожелаят да се върнат на Алкория, за да си живеят като царе там, изобщо няма да могат. Така че ние предпочитаме да не оставяме питомното, за да гоним дивото.
Другите бяха отправили поглед към упоменатия Гленмор, един от специалистите по астронавигация, който си разбираше от работата. Думите на бунтовника явно не бяха думи ей тъй хвърлени на вятъра. Земяните не биха могли втори път да предизвикат изкуствено причините за това отклонение от траекторията и Алкория щеше завинаги да им се изплъзне…
— Момчета, сега е моментът да се направи избор — сега или никога — настоя мъжът, който, изглежда, стоеше начело на бунта.
Трима други космонавти и един подофицер се отделиха от групата без особено колебание.
— Съжалявам, командире — измърмори подофицерът, — но мисля, че Стъркман има право. Тук сме добре и желая да остана.
За няколко минути почти половината от екипажа се присъедини към бунтовниците. Стъркман изпрати неколцина от тях да вземат останалото оръжие, заключено в оръжейния склад на кораба.
Астронавигаторът пусна Хуана Сантос, оставяйки я свободно да се движи.
— Вие също може да избирате, госпожице — каза той. — Нямаме намерение да ви принуждаваме да останете тук.
Хуана Сантос го измери с поглед, изразяващ съвсем ясно какво мисли за умственото му състояние, и се отправи, без дума да продума, към застаналите един до друг Викърс, професор Никълс, инженер Пейвъл и хората, които бяха отказали да участвуват в бунта.
— Мисля… мисля, че имахте право, Крис — прошепна тя, доближавайки се до Холдън, който изглеждаше дълбоко вглъбен в себе си.
— Тази планета ги подлуди…
Глава VI
Крис Холдън и неговите другари бяха под надзора на шепата бунтовници начело с Бари Стъркман, явния подстрекател на бунта. Водачът на бунтовниците, изглежда, разсъждаваше върху това, какво да правят по-нататък.
— Очевидно най-простото е да се отървем от вас — обяви той с неприятен кикот, — но ми е съвестно да го сторя. В края на краищата най-добре би било да се върнете в този свят, който не се решавате да забравите. Мисля, че ще ви предоставя тази възможност. Ние не сме убийци. Но трябва да говоря с момчетата. Те също трябва да си кажат думата. Та ще ви затворим временно някъде, докато решим какво да правим.
— Бихме могли да ги сложим на мястото на Престън? — подхвърли един от бунтовниците. — За него можем да сме сигурни, че ще бъде с нас! Изпревари ни вече, хитрецът му с хитрец!
Мъжете избухнаха в смях.
— Великолепна идея, Бласт! — одобри Стъркман и отправи зъл поглед към Холдън. — Това ще бъде справедлив обрат на нещата, нали, командире?
— Стъркман, вие съвсем сте се побъркали — опита се да го вразуми Холдън. — Дори не си давате сметка, че имате минимален шанс да се адаптирате към начина на живот на алкорианците. Щом отмине първоначалният етап на еуфорията, ще осъзнаете фаталността на грешката си. Искате или не, вие сте белязани от земната цивилизация. Постепенно ще си дадете сметка, че някои неща ви липсват жестоко, но ще бъде много късно. Не бих желал да съм на ваше място, драги мой.