История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Пазарът и търговията придобили такова значение в живота и общественото устройство на лидийците, че в трудовете си Херодот ги нарича събирателно с думата kapeloi, която означава търговци, продавачи, но също и търгаши или мошеници. Според Херодот лидийците се превърнали в народ от търговци — първият в историята, заменил натуралната и разменна търговия с истинска парично-пазарна система.
Търговската революция в лидийската столица Сардес предизвикала всеобхватни промени във всички сфери на обществения живот. Херодот пише с нескрито удивление за нововъзникналия обичай лидийските жени сами да си избират съпрузи. Събрала достатъчно количество монети, младата девойка можела сама да си приготви зестра и по този начин имала по-голямо право на глас при избора на жених.
Бързо се появили нови видове търговски услуги. Едва изникнали първите магазинчета на площада, когато някакъв предприемчив човек се сетил да открие в съседство дом за сексуално обслужване на множеството търговци и техните клиенти. Най-ранните известни в историята публични домове функционирали около пазарния площад на Сардес. Смята се, че много неомъжени лидийски жени спечелили именно в тези заведения нужните им пари за зестра.
Не след дълго последвал хазартът, като на лидийската цивилизация се приписва изобретяването не само на парите, но и на заровете. При археологически разкопки са открити веществени доказателства, че зарове и други хазартни игри, като например ашици, са се играели непрестанно около пазарния площад.
Търговията била основният фактор, на който цар Крез дължал несметното си богатство. Само че и той, както и останалите знатни фамилии прахосали всичко. Те бързо развили вкус към луксозните стоки и охолния живот, към ескалиращата спирала на показното потребление. Така например лидийските фамилии се надпреварвали коя ще изгради по-голяма семейна гробница от останалите. Тези гробници били богато украсени с мрамор и слонова кост, а мъртвите се погребвали с пищни церемонии, натруфени със златни диадеми, гривни и пръстени. По този начин, вместо да генерират все по-голямо богатство, знатните лидийци пръснали натрупаното от техните предци. Нововъзникналият елит на Сардес бързо изхарчил за потребление парите на предишните поколения, вместо да ги вложи в градивни начинания.
В крайна сметка Крез изсипал цялата хазна в двете бездънни ями на прахосничеството, погубили толкова много царе преди и след него — строителството и войската. С огромното си богатство той покорил почти всички гръцки градове в Мала Азия, включително и великия Ефес, който разрушил и построил наново, в още по-грандиозен вид. Макар сам да не бил грък, Крез изпитвал голямо уважение към гръцката цивилизация, език и религия. Тъкмо поради тази своя слабост той управлявал покорените гръцки градове по един доста либерален начин.
Според известната гръцка легенда Крез се допитал до Делфийския оракул дали би могъл да се надява на победа в евентуална война срещу Персия. Оракулът отвърнал, че ако нападне Персия, това ще доведе до падането на една велика империя. Крез взел това за благоприятен знак, вдигнал войските си и нападнал персите. В последвалата кървава война (547—546 г. пр.н.е.) обаче паднала не персийската, а лидийската империя, която се основавала не на военна мощ, а на търговско умение. Персийският цар Кир разгромил без усилие наемната войска на Крез, след което тръгнал по петите на оцелелите и превзел лидийската столица Сардес.
Докато персийските войски, замаяни от победата, подложили приказно богатия Сардес на грабежи, огън и меч, Кир се присмял на Крез:
„Виж какво правят моите войници с твоя град!“
На което Крез отвърнал:
„Вече не е мой. В момента те плячкосват и опустошават твоя град и отнасят богатството ти.“
Персийската победа сложила край на царуването на Крез, с което лидийското царство изчезнало от аналите на историята. Но макар славната Лидия вече да не съществувала на нито една карта, нейният отпечатък върху развитието на цивилизацията си остава епохален. Много от заобикалящите я царства бързо възприели практиката на сечене на монети, поставяйки началото на една революция в търговията, която се разпространила в целия средиземноморски свят и на първо място в най-близкия съсед на лидийското царство — древна Гърция.
Макар могъщата персийска армия да превзела с лекота Лидия и много от гръцките градове-държави, централизираната персийска държавна система не можела да се мери с ефективността на пазара, с новата система на търговия на основата на парите. След време пазарните стопанства се разпрострели из цялото Средиземноморие, като навсякъде по пътя си влизали в сблъсък с традиционните трибутарни държави, основаващи се на натурална налогова система.