История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
„Агамемнон може да е имал богатство, но със сигурност е нямал пари“.
Търговията не присъства в Омировата поезия, в която мъжете търсят слава, а не пари; победителят налагал волята си над победения, без да мисли за цената. Омировите герои не преговарят, не правят компромиси, не спорят за стойността на светските неща. Силният просто взема от слабия това, което му е нужно за поредния поход; той няма време да се пазари с някакъв си търговец.
Средище на обществения живот в Омирова Гърция е укрепеният дворец на владетеля — на Агамемнон в Микена или на Приам в Троя; докато пазарният площад изобщо не се споменава като обществен фактор. Целта на всеки град е да произведе колкото е възможно повече от това, което е нужно на жителите му, за да не се налага да търгуват със съседния град. В свободното си време Омировите герои се развличат с лов, пирове и ритуални военизирани игри.
Омир не прави и най-малкия намек за някаква склонност на неговите герои към размисъл и самопреценка. Техните идеали и импулси произтичат или от дълбоко вкоренен стремеж към увеличаване на личното им достойнство, или от някакво свръхестествено вдъхновение, подшушнато им от съответното божество. Героите на Омир са все мъже, мотивирани от бурни страсти и емоции — толкова различни от разума и умереността, издигнати на почит в антична Елада. Фразата „Познай себе си“, станала мото на елините доста по-късно, през Златния век на Атина, не би означавала нещо за Ахил, Одисей, Парис, Хектор, Агамемнон, Приам и останалите Омирови герои, които до един са все мъже на действието, а не на мисълта.
Можем ли да си представим един Одисей, завърнал се у дома след десетгодишно странстване, да отвори грънчарска работилничка, да оре земята, да гледа животни или да продава вино на пазара? Само това не! Подобно на останалите Омирови персонажи Одисей лудува из гората с разни нимфи, побеждава змейове и чудовища, пие юнашки, прелъстява жени (и смъртни, и богини) — изобщо живее като всички гръцки герои в един непрестанен цикъл на уголемяване и защитаване на личното си достойнство. Търговията не значи нищо за Одисей и неговите другари, населявали един свят, непознаващ парите.
Древните троянци може да не са познавали парите, ала самите пари се появяват недалеч от стените на Троя. Това става в почти неизвестното царство Лидия, където за пръв път са изсечени монети и откъдето започва световната парична революция. Тази революция ще изиграе много по-голяма роля в световната история от всичките битки на героите на Троя.
По йонийското крайбрежие на днешна Гърция и прилежащите към него острови през хилядолетията възникват, достигат своя разцвет и изчезват поредица малки царства. Всяко от тях оставя в наследство на съседите си по нещичко, което те възприемат и прилагат в собствената си култура. Измежду множеството велики цивилизации, развили се и отмрели на територията на Мала Азия, лидийската далеч не е най-славната. Лидийците са племе, говорило на европейски език и обитавало земите на днешен Анадол около двайсет века преди Христа. През седми век пр.н.е. те основали малко царство, което в своя апогей представлявало град-държава, състояща се от столицата Сардес и непосредствено заобикалящите я земи. Лидийците така и не влезли в аналите на историята с някакви особени умения като воини, завоеватели, строители или дори любовници.
Имената на лидийските династии и царе са достигнали до нас чрез глинените плочки на хититите и трудовете на гръцкия историк Херодот. От тях широка известност е придобило едно-единствено име — това на цар Крез. „Богат като Крез“ е популярен израз в съвременния английски, турски и други езици по света.