Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Бдете и се молете пред завесата — разпореди се жрецът, като се държеше за края й, защото нямаше много доверие на краката си. — Може и да ви повика. Обикновено се явява на кандидатите за ръкополагане, повиква ги по име и им говори, ако са достойни за това.
Той направи набързо свещените знаци, измърмори божествените имена на Амон и дръпна завесата, без дори да й се поклони и да отпусне ръце пред коленете си. После си отиде и ние, седмината, останахме на тъмно в залата, от чийто каменен под в голите ни нозе се просмукваше страшен студ. Мойсей измъкна изпод наметката си лампа, Ахмосе хладнокръвно мина в светилището и изнесе от свещения огън на Амон, с който запалихме лампата.
— Да не сме глупаци, че да седим на тъмно — рече Мойсей и ние се почувствувахме по-добре, макар всички да изпитвахме известен страх.
Ахмосе извади хляб и месо, Мата и Нефру почнаха да играят на зарове и така високо обявяваха кой какво е хвърлил, че залата кънтеше. Като се нахрани, Ахмосе се загърна с наметката си и легна да спи, ругаейки твърдия под. След малко Синуфер и Бек се настаниха до него, за да им е по-топло и на тримата.
Аз обаче бях млад и бдях, макар да знаех, че жрецът бе получил от Метуфер делва с вино и го беше поканил заедно с още няколко високопоставени кандидати в килията си, така че нямаше начин да ни изненада. Бдях, макар да бях чувал, че преди ръкополагане кандидатите винаги си позволяваха скришом да ядат, да играят и да спят. Мата заразказва за храма на богинята с лъвска глава Сехмет, в който божествената дъщеря на Амон се явявала на войнствените царе, за да ги прегърне. Той се намираше зад храма на Амон, но вече бе западнал. Фараонът десетилетия наред не беше стъпвал в него и тревата избуяваше между каменните плочи на двора му. Мата твърдеше, че нямал нищо против да бди там и сега да прегръща голото тяло на богинята, а Нефру подхвърляше заровете в ръката си, прозяваше се и се тюхкаше, че не се е сетил да донесе вино. После двамата легнаха да спят и скоро аз единствен останах да будувам.
Нощта нямаше край. Нали бях млад — докато другите спяха, ме обзе благоговение и копнеж. Мислех си, че след като съм запазил чистотата си, след като съм постил и съм изпълнил старинните повели, Амон може да ми се яви. Повтарях свещените му имена и напрегнато се вслушвах във всеки звук, ала храмът си оставаше студен и пуст. Призори завесата пред светилището се разлюля от течението и това беше всичко. Когато в залата почна да се развиделява, аз духнах крайно разочарован лампата и разбудих другарите си.
Прозвучаха войнишки тръби, стражите на стената се смениха, откъм двора като далечен ромон на вода се разнесе приглушен шум, който възвестяваше началото на деня и работата в храма. Най-сетне жрецът дойде забързан, а с него — за мое учудване — и Метуфер. Двамата воняха на вино и се държаха за ръка. Жрецът размаха ключовете за свещените ракли и подкрепян от Метуфер, повтори свещените знаци, преди да ни поздрави.
— Мата, Мойсей, Бек, Синуфер, Нефру, Ахмосе и Синухе — поде жрецът, — прекарахте ли нощта в бдение и молитви както се следва, за да заслужите ръкополагането си?
— Прекарахме нощта в бдение и молитви — отговорихме ние в един глас.
— Изпълни ли Амон обещанието си да ви се яви? — запита той и се оригна с блуждаещ поглед.
Ние се спогледахме нерешително и накрая Мойсей неуверено каза:
— Изпълни го и се яви.
Един след друг другарите ми повториха думите му. Ахмосе последен погледна жреца право в очите и с благоговеен, сигурен глас рече:
— Разбира се, че се яви!
Аз обаче мълчах и около сърцето ми сякаш се свиваше някаква длан, защото думите на моите другари ми звучаха като богохулство. Метуфер нагло заяви:
— За да заслужа ръкополагането си, аз също прекарах нощта в бдене и молитви, понеже довечера имам друга работа и няма да седя тука. Жрецът може да потвърди, че Амон и на мен ми се яви в образа на голяма делва за вино и ми наговори много свети неща, които не бива да повтарям пред вас. Но думите му бяха благи като вино в устата ми, та аз жадно ги слушах и поглъщах чак до сутринта.
След него и Мойсей се престраши:
— На мен ми се яви в образа на сина си Хор, кацна на рамото ми като сокол и рече: „Бъди благословен, Мойсее, благословено да бъде семейството ти, благословен да бъде трудът ти, та някой ден да влезеш в къща с две порти и да се разпореждаш над много слуги!“