Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Метуфер дръпна завесата, бутна ме в светилището и притисна главата ми към пода в поклон, който се прави пред боговете и фараоните. Аз обаче вдигнах поглед и видях, че светилището е огряно от ярка светлина и гласът идеше от устата на Амон:

— Синухе, Синухе, свиня и павиан ведно! Пиян ли спеше, когато призовавах името ти? Сега заслужаваш да те хвърлят в затлачен кладенец и цял живот с тиня да се храниш, ала заради младостта ти ще те пощадя, макар да си тъп, мързелив и мръсен. Защото аз проявявам милост към всеки, който вярва в мен, а другите пращам в бездната на царството на мъртвите.

Още много неща ми наговори гласът с викове, обиди и ругатни, но вече не ги помня и не искам да си ги спомням. Чувствувах се унизен и огорчен, защото, вслушвайки се по-внимателно, в бученето на свръхестествения глас долових гласа на жреца. Това откритие така ме потресе и ужаси, че вече нищо не чувах. Гласът замлъкна, но аз продължавах да лежа пред статуята на Амон. Жрецът дойде и ме изрита встрани, а другарите ми бързо започнаха да внасят благовония, помади, мазила за разкрасяване и червени одежди.

Всеки предварително знаеше задачата си. Аз си припомних моята и отидох в залата да донеса съд със светена вода и кърпи, за да измием лицето, ръцете и краката на божеството. Но когато се върнах, видях как жрецът плюеше по лицето на Амон и го триеше с мръсния си ръкав. След туй Мойсей и Нефру оцветиха устните, бузите и веждите му. Метуфер го намаза със свещена помада и кикотейки се, натри с нея мазната физиономия на жреца и собственото си лице. Накрая съблякохме божеството, измихме го и го подсушихме, както след ходене по нужда, облякохме му червена надиплена поличка, завързахме му престилка, на раменете му сложихме наметка и напъхахме ръцете му в ръкавите.

Като привършихме всичко това, жрецът събра използуваните дрехи и кърпи и вдигна водата, защото на двора богати пътници всеки ден купуваха нарязаните на ивици дрехи, а водата се продаваше за лекуване на болни от екзема. Вече бяхме свободни — излязохме навън на слънце и аз повърнах.

Празен беше стомахът ми, празни бяха също сърцето и главата ми, защото вече не вярвах в богове. В края на седмицата намазаха главата ми с елей и аз бях ръкоположен за жрец на Амон. Изрекох жреческата клетва и получих свидетелство, което носеше печата на най-големия храм на Амон, съдържаше името ми и ми даваше право да постъпя в Дома на живота.

Така ние с Мойсей и Бек бяхме приети в Дома на живота. Неговите врати се отвориха за нас и моето име беше вписано в Книгата на живота, както някога в нея е било вписано името на баща ми Сенмут, а преди туй — името на неговия баща. Но аз вече не бях щастлив.