Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
За миг противниците се отдръпнаха, за да преценят какви щети са си нанесли. Бриса едва си поемаше дъх след яростната битка, но гърдите на ловеца се повдигаха плавно и ритмично. Върховната жрица не беше наранена, но Дризт беше ухапан на две места.
Но той отдавна бе привикнал към болката. Беше готов да продължи. Бриса, чийто камшик сега се състоеше само от три змии, също се хвърли смело напред.
Поколеба се само за миг, когато съзря Дайнин — мрачният елф, все още проснат на земята, бе започнал да идва в съзнание. Дали брат й щеше да й помогне?
Дайнин се извъртя и се опита да стане, но нямаше сили да стои на краката си.
— Проклет да си! — изрева Бриса, а дали жлъчта й беше насочена към Дайнин или към Дризт — нямаше значение. Призоваваща силата на своята богиня — Кралицата на Паяците — върховната жрица на Лот замахна с камшика си, използвайки цялата си сила.
Трите змийски глави изпопадаха на земята само с едно кръстосано движение на двата ятагана.
— Проклет да си! — изпищя отново Бриса, този път само към Дризт. Изтръгна боздугана от своя колан и силно го завъртя над главата на непокорния си брат.
Кръстосаните ятагани отблъснаха тромавия удар, преди да е попаднал в целта, а кракът на Дризт се вдигна във въздуха и изрита не един, не два, а три пъти Бриса в лицето, още преди да се строполи на пода.
Върховната жрица политна назад, от носа й бликна кръв, очите й се също се напълниха с топлата течност, но въпреки това тя успя да различи очертанията на своя брат и замахна отчаяно и широко.
Ловецът вдигна единия си ятаган, за да отблъсне боздугана, така че дори и да не успее, острието да се вреже в ръката на Бриса. Жрицата изпищя от болка и изпусна оръжието си.
Боздуганът падна на земята между двата й отсечени пръста. В този момент, Дайнин се изправи зад Дризт с меч в ръка. Съсредоточила цялата си сила, Бриса не сваляше очи от ловеца, за да задържи вниманието му. Ако можеше да издържи така още малко…
Подивелият мрачен елф усети опасността и се обърна към Дайнин.
Единственото, което първият син на До’Урден видя в лилавите очи на своя брат бе собствената му смърт. Той хвърли меча си на земята и кръстоса ръце пред гърдите си в знак, че се предава.
Ловецът изрева някаква едва разбираема заповед, но Дайнин веднага проумя смисъла й и побягна, колкото сили имаше.
Бриса заотстъпва назад — искаше да последва брат си, но острието на ятагана пресече пътя й. Приклещи я под брадичката и притисна главата й толкова силно назад, че единственото, което можеше да види бе тъмнината, обгърнала тавана на подземието.
Болка изгаряше крайниците на Дризт. Болка, причинена от тази върховна жрица и нейния камшик. Но сега ловецът възнамеряваше да сложи край на страданията и на заплахите. Тук беше неговата земя, неговата територия!
Когато усети, че острото като бръснач острие започна да се врязва в кожата й, Бриса шепнешком отправи последната си молитва към Лот. В този момент нещо черно профуча край тях и жрицата беше свободна. Тя погледна пред себе си и видя Дризт, прикован на земята от огромна черна пантера. Без да губи време и да си задава въпроси, Бриса хукна след Дайнин из тунелите на Подземния мрак.
Ловецът се измъкна изпод тежестта на котката и скочи на крака.
— Гуенивар! — изрева той, отблъсквайки пантерата. — Хвани я! Убий я…!
В отговор Гуенивар седна на земята и широко се прозина. С едно бавно движение пантерата посегна с лапа към кесийката, завързана около врата й, скъса връвчицата и я пусна на земята.
Ловецът беше полудял от ярост.
— Какво правиш? — изкрещя той и сграбчи кесийката. Нима Гуенивар се бе обърнала срещу него? Дризт се отдръпна крачка назад и колебливо вдигна ятаганите си. Пантерата не помръдна. Просто седеше, загледана в мрачния елф.
Миг по-късно звукът от отпусната тетива напомни на Дризт колко глупаво и абсурдно бе постъпил. Без съмнение, стрелата щеше да го улучи, ако не беше Гуенивар. Пантерата скочи рязко и прекъсна полета й. Отровните стрели на мрачните елфи не можеха да наранят една магическа котка.
Трима войници се появиха от входа на единия тунел, двама — от другия. В този момент всички мисли за отмъщение излетяха от главата на Дризт и той последва Гуенивар в див бяг надолу по криволичещите тунели. Без напътствията на върховната жрица и нейната магия, обикновените войници дори нямаше да ги последват.
Дълго след това Дризт и Гуенивар свиха по един страничен коридор и поспряха за малко, ослушвайки се за преследвачи.
— Ела — нареди Дризт и бавно закрачи към къщи, сигурен, че опасността е отминала.