Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Кои са били тези „паднали“ и „славни“ мъже? Важна податка може да бъде намерена в апокрифното Битие, един от древните текстове, открити сред ръкописите от Мъртво море. В един ключов откъс Ламех, бащата на Ной, разпитва съпругата си, защото мисли, че зачеването на сина му е резултат от съвкуплението й или с ангел, или с един от синовете им исполините или „падналите от небето“.
Дали във вените на Ной е текла извънземна кръв? Идеята за „паднали“ ангели или „славни мъже“, съвкупяващи се с човешки жени, може да изглежда пресилена, но в нея би трябвало да се съдържа някакъв елемент на истина, защото разказът за Ной и Потопа се повтаря в различните култури и религии по света.
Както вече споменах, през целия си живот изследвах загадъчни чудеса — великолепни и величествени постройки, оставени на тази планета оцелели от опустошенията на времето. Мисля, че тези постройки са били създадени от онези „силни и славни човеци“ с една-единствена цел — да спасят нашия вид от унищожение.
Може би никога няма да разберем кои са били исполините, но сега геологичните доказателства ни позволяват да определим времето, по което са се появили. Факт е, че наистина е имало потоп. Виновникът е бил последният ледников период на Земята. Това се е случило преди сто и петнайсет хиляди години. Тогава масивни глетчери са покривали по-голямата част на Северното и Южното полукълбо, като ту са се придвижвали напред, ту са се отдръпвали и накрая изчезнали преди около седемнайсет хиляди години. По-голямата част на Европа се е намирала под ледена шапка с дебелина три километра. Глетчерите в Северна Америка се придвижили далеч надолу и стигнали до долината на Мисисипи и трийсет и седмия паралел.
В онези времена е живял неандерталският човек. И в онзи период от историята на прадедите ни са пристигнали „падналите от небето“.
Вероятно ранният хомо сапиенс не е смаял с нищо онези „славни мъже“. И исполините решили, че е най-добре първобитният човек да продължи еволюцията си. Каквато и да е била реакцията им, единственото, което знаем, е, че като по чудо и съвсем внезапно ледът започнал да се топи.
Това станало бързо и било предизвикано от неизвестен катаклизъм. Милиони кубически километри лед, които се придвижвали в продължение на четирийсет хиляди години, изведнъж се стопили за по-малко от две хилядолетия. Нивото на морското равнище се повишило с деветдесет-сто метра, поглъщайки сушата. Части от Земята, някога затиснати под милиарди тонове лед, започнали да се издигат, предизвиквайки ужасяващи земетресения. Изригвали вулкани, бълващи в атмосферата огромни количества въглероден двуокис, които ускорили глобалното затопляне. Грамадни приливни вълни изкоренили джунглите, унищожили животните и опустошили сушата.
Планетата станала враждебно място.
До 13 000–11 000 г.пр.Хр. по-голямата част от леда се стопила и климатът се стабилизирал. И от мръсотията и калта се появил нов подвид — Хомо сапиенс сапиенс съвременният човек.
Еволюцията или библейската история за сътворението на света? Къде е истината за възхода на съвременния човек? Като учен, аз съм длъжен да вярвам в дарвинизма, но като археолог, знам, че често истината е скрита в митове, предавани през хилядолетията. Предсказанието в календари на маите попада в тази категория. Както вече споменах, календарът е прецизен научен метод, който използва изумителни принципи на астрономията и математиката, за да направи изчисления. В същото време произходът на календара е съсредоточен в най-важната легенда в историята на маите — свещената книга „Попол-вух“, историята на сътворението.
„Попол-вух“ е Библията на индианците от Централна Америка. Написана е стотици години след смъртта на Кукулкан и според нея светът е разделен на Надземен (небе), Среден (Земята) и Подземен, убежище на злото, известен като Шибалба. Когато гледали нощното небе, древните маи виждали тъмната ивица в Млечния път и я тълкували като черна змия или Черен път (Шибалба Би), водещ към Подземния свят. Близо до тъмната ивица се намират трите звезди в пояса на Орион. За маите тези звезди били трите камъка на сътворението.
Както вече споменах, календарът на маите е бил разделен на пет Велики цикъла. Първият е започнал преди 25 800 години. Периодът не е произволен, а представлява действителният брой години, през които Земята извършва един цикъл на прецесия — бавното въртене на нашата планета около оста й. (За това ще разкажа по-нататък.)