Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Тогава как предлагаш да преценя разсъдъка ти? Не мога да подмина този въпрос.
— Не, но преди да вземеш прибързано решение, можеш поне да изследваш доказателствата без предубеждение. Някои от най-великите умове в историята са били смятани за луди, докато истината не е излязла наяве.
Мик седна на другия край на леглото и Доминик настръхна. Не беше сигурна дали е развълнувана, или уплашена. А може би и двете. Размърда се неспокойно. „Той е достатъчно близо, за да ме удуши, но ако бяхме в бар, вероятно щях да флиртувам с него.“
— Доминик, много е важно да си имаме доверие. Аз се нуждая от помощта ти и ти от моята, макар че още не го съзнаваш. Кълна се в душата на майка си, че никога няма да те излъжа. Но ти трябва да обещаеш да ме изслушаш без предразсъдъци.
— Добре. Ще слушам обективно. Но въпросът остава. Вярваш ли, че на двайсет и първи декември човечеството ще загине?
Мик се наведе, подпря лакти на коленете си и се втренчи в пода.
— Ти си католичка, нали?
— Родена съм католичка, но съм отгледана в еврейско семейство от тринайсетгодишна. А ти?
— Майка ми беше еврейка, а баща ми — от епископалната църква. Религиозна ли си?
— Не съвсем.
— Вярваш ли в Бог?
— Да.
— Вярваш ли в злото?
— Злото? — Въпросът я стресна. — Това е малко абстрактно. Може ли да се изясниш?
— Не говоря за хора, извършващи ужасяващи убийства. Имам предвид злото като присъствие, част от структурата на съществуването. — Мик вдигна глава и я погледна в очите. — Например в юдейско-християнската вяра злото за пръв път е олицетворено, като влиза в райската градина, маскирано като змия, и изкушава Ева да отхапе от ябълката.
— Аз съм психиатър и не вярвам, че хората се раждат добри или лоши. Смятам, че притежаваме потенциал и за двете. Свободната воля ни позволява да избираме.
— Ами ако… нещо влияе на свободната ти воля, без да го съзнаваш?
— Какво искаш да кажеш?
— Някои хора мислят, че злата сила е част от природата. Разумна сила, която съществува на тази планета през цялата човешка история.
— Не те разбирам. Какво общо има това с предсказанието за Деня на Страшния съд?
— Като разумен човек, ти ме питаш дали вярвам, че човечеството ще загине. И като разумен човек, аз те моля да ми обясниш защо всяка процъфтяваща древна цивилизация е предсказала края на човечеството. Кажи ми защо всяка религия предсказва апокалипсис и чака месия, който да избави света от злото?
— Не мога да отговоря на този въпрос. Не знам.
— И баща ми не знаеше. Но тъй като беше разумен човек, искаше да разбере. Затова посвети живота си и пожертва щастието на семейството си, за да търси истината. Няколко десетилетия баща ми изследва древни руини, търсейки доказателства. И накрая намери нещо толкова невероятно, че това го тласна към безумието.
— Какво намери?
Мик затвори очи. Гласът му стана тих.
— Доказателство. Доказателство, умишлено и грижливо оставено за нас. Доказателство, което сочи за съществуването на присъствие — толкова зло, че появата му ще е сигнал за края на човечеството.
— Пак не разбирам.
— Не мога да ти го обясня, но усещам, че присъствието му се засилва.
„Той се опитва да запази разсъдъка си. Карай го продължава да говори.“
— Казваш, че това присъствие е зло. Откъде знаеш?
— Знам.
— Не ми даваш много информация. И не бих нарекла доказателство календара на маите…
— Календарът е само върхът на айсберга. На тази планета има необикновени и необясними ориентири, астрономически подредени чудеса, които са части от огромна мозайка. И най-големите скептици на света не отричат съществуването им. Пирамидите и Чичен Ица. Храмовете в Ангкор Ват и Теотихуакан, Стоунхендж, картите на Пири Рейс и рисунките в пустинята Наска. Били са необходими десетилетия усилен труд да се направят тези древни чудеса. Методологията все още е загадка за нас. Баща ми откри общ замисъл във всички тях — същият, с който е създаден календарът на маите. Още по-важен е фактът, че всеки от тези ориентири е свързан с обща цел, смисълът на която е бил забравен през вековете.
— И каква е целта?
— Спасението на човечеството.
„Фолета има право. Мик наистина вярва в това.“
— Нека да изясним нещата. Баща ти е вярвал, че всяко от тези древни места е направено, за да спаси човечеството. Как може да ни спаси една пирамида или няколко рисунки в пустинята? И от какво? От злото присъствие?