Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— По-спокойно, стажант. Мик Гейбриъл няма да ходи никъде, поне засега. Както сама се уверихте, той е лабилен и представлява опасност не само за себе си, но и за другите. Продължавайте да работите с него и го насърчавайте да участва в терапията.
— Още ли възнамерявате да му назначите рехабилитационен екип?
— Споразумяхме се за януари, ако Мик се държи добре. Трябва да му го кажете.
— Опитах се. Той вече не ми вярва.
Фолета я потупа по гърба.
— Преодолейте го.
— Не му помагам. Може би той се нуждае от човек с повече опит.
— Глупости. Ще наредя на санитарите да не му позволяват да излиза от стаята си, докато не започне да участва активно в терапевтичните сеанси.
— Няма да помогне, ако го принуждавате да говори насила.
— Тук имаме правила, стажант. Ако откаже да сътрудничи, пациентът губи привилегиите си. Имал съм такива случаи. Ако не действате бързо, Мик ще се затвори в себе си и ще го изпуснете завинаги.
Фолета направи знак на един от санитарите.
— Джоузеф, прибери Гейбриъл. Не можем да допуснем някой от пациентите ни да се разболее.
— Не, чакайте. Той е мой пациент. Аз ще го прибера.
Доминик вдигна косите си на кок, събу обувките си и хукна към двора. Когато стигна до Мик, беше мокра до кости.
— Имаш ли нещо против, ако вървя с теб?
Той не й обърна внимание.
— Мик, кажи нещо. Цяла седмица ти се извинявам. Какво очакваше да направя? Трябваше да подпиша оценката на Фолета.
Мик я погледна строго.
Дъждът се усили.
— Върви по-бавно, Мик!
Той продължи да крачи.
Доминик го изпревари, вдигна юмруци и препречи пътя му.
— Не ме принуждавай да те сритам в задника.
Мик спря и вдигна глава. По лицето му се стичаха дъждовни капки.
— Извинявай — каза Доминик и отпусна ръце. — Защо ме излъга, че пазачът се е опитал да те изнасили?
На лицето му се изписа обида.
— Вече няма да преценяваш истината със сърцето, а с амбицията си, така ли? Мислех, че сме приятели.
Доминик усети, че в гърлото й засяда буца.
— Искам да сме приятели, но съм и психиатър. Направих каквото смятах за правилно.
— Доминик, аз ти дадох думата си, че никога няма да те излъжа. — Той вдигна глава и посочи белега под челюстта си. — Преди да се опита да ме изнасили, Григс заплаши, че ще ми пререже гърлото.
„Да те вземат дяволите, Фолета!“
— Съжалявам, Мик. Но когато ме хвана за раменете…
— Вината е моя. Просто не издържах. Затворен съм отдавна. Понякога е трудно да запазя спокойствие. Кълна се, че никога не бих те наранил.
Доминик видя сълзи в очите му.
— Вярвам ти.
— Знаеш ли, излизането на двора ми помогна. Накара ме да се замисля за други неща… егоистични. Детството ми, начинът на живот, по който съм отгледан… а стигнах дотук и не знам дали някога ще изляза. Има толкова много неща, които не съм правил… и толкова много неща, които бих променил, ако можех. Обичах родителите си, но чак сега осъзнавам, че мразя онова, което са направили. Ненавиждам ги, че не са ми дали избор…
— Не можем да избираме родителите си, Мик. Не се обвинявай. Никой от нас не контролира колодата, нито картите, който са ни раздадени. Единствената ни отговорност е как да ги изиграем. Мисля, че мога да ти помогна да възвърнеш контрола си върху това.
Мик се приближи до нея. Дъждът се стичаше по лицето му.
— Може ли да ти задам един личен въпрос?
— Да.
— Вярваш ли в съдбата?
— В съдбата?
— Мислиш ли, че животът ни, бъдещето ни… Няма значение…
— Дали мисля, че онова, което ни се случва, е предопределено?
— Да.
— Мисля, че имаме избор. И от нас зависи каква съдба ще си отредим.
— Била ли си влюбена?
Доминик се вторачи безпомощно в блестящите му очи.
— Няколко пъти. Почти. Но мисля, че тези мъже не бяха част от съдбата ми. — Тя се усмихна.
— Ако не бях… затворник… Ако се бяхме запознали при други обстоятелства, мислиш ли, че можеше да ме обичаш?
„По дяволите!“
— Мик, да не стоим на дъжда. Ела…
— В теб има нещо. Не е само физическо привличане. Имам чувството, че те познавам или че сме били заедно в някой друг живот.
— Мик…
— Понякога имам предчувствия. И изпитах едно от тях, когато те видях за пръв път.
— Каза, че бил парфюмът.
— Беше нещо повече. Не мога да го обясня. Само знам, че държа на теб и че чувствата ми са объркани.