Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Престани! Къде бяха другите пазачи?
— Григс беше единственият. Нямаше какво друго да направя, затова се опитах да го убедя, че ще му е по-приятно, ако и двата ми крака са свободни. И това тъпо копеле ми отключи белезниците. Няма да те отегчавам с подробностите за онова, което последва…
— Чух, че си направил яйцата му на омлет, така да се каже.
— Можех да го убия, но не го направих. Не съм убиец.
— И затова ще прекараш остатъка от живота си в единична килия?
Мик кимна.
— А сега разказвай ти. На колко години беше, когато те изнасили братовчед ти?
— Ще ме извиниш, но няма да обсъждам това с теб.
— Защото ти си психотерапевтът, а аз — психарят?
— Не. Исках да кажа, да, защото аз съм лекарят, а ти си пациентът.
— Наистина ли сме толкова различни? Мислиш ли, че изследването на Розенхан може да определи кой от нас е за тази килия? Може ли да те наричам Дом?
— Да.
— Дом, единичната килия се отразява на човека. Вероятно страдам от липсата на общуване и може дори малко да те плаша, но съм нормален като теб, Фолета и пазача пред вратата. Какво да направя, за да те убедя в това?
— Трябва да убедиш не мен, а доктор Фолета.
— Казах ти, че Фолета работи за Борджия, а Борджия никога няма да ме пусне на свобода.
— Мога да разговарям с Фолета. Да го убедя да ти даде същите права като на останалите пациенти. Мога да…
— Господи, знам какво ще каже Фолета. Повярвали сте на теорията на Гейбриъл, стажант Васкес. Сигурно вече те е убедил, че съм като Тед Бънди.
— Съвсем не, Мик. Станах психиатър, за да помагам на хора като…
— Като мен. Побъркани.
— Остави ме да довърша мисълта си. Не си побъркан, но мисля, че се нуждаеш от помощ. Първата стъпка ще бъде да убедя Фолета да ти определи екип, който да ти изготви справедлива психологична оценка…
— Не. Фолета няма да разреши това. А и дори да го направи, няма време.
— Защо да няма време?
— Годишната ми психологична оценка и събеседването са след шест дни. Не си ли разбрала защо Фолета те определи да отговаряш за мен? Ти си стажантка и лесно манипулируема. „Пациентът показва насърчаващи признаци на подобрение, стажант Васкес, но още не е годен да се върне в обществото.“ И ти ще се съгласиш с диагнозата му. А това ще е достатъчно за комисията по оценяването.
„Фолета има право. Мик е много убедителен. Но може би не е толкова убедителен, когато не контролира разговора“ — помисли Доминик.
— Мик, нека да поговорим за работата на баща ти. В петък ти спомена „четири ахау, три канкин“…
— Денят на гибелта на човечеството. Бях сигурен, че знаеш датата.
— Това е просто легенда на маите.
— Много легенди съдържат истина.
— Значи наистина вярваш, че след по-малко от четири месеца всички ще умрем, така ли?
Мик се вторачи в пода и поклати глава.
— Просто „да“ или „не“ ще бъде достатъчно.
— Не играй логически игри, Доминик.
— Защо мислиш, че играя?
— Много добре знаеш, че формулиран така, въпросът вони на параноидна шизофрения и…
— Мик, това е обикновен въпрос. — „Той се ядоса. Хубаво.“
— Въвличаш ме в битка на умове, за да намериш слабо място. Не го прави. Не е много ефективно и ще загубиш. А това означава, че всички ще загубим.
— Искаш да оценя способността ти да се върнеш в обществото. Как да го направя, без да задавам въпроси?
— Задавай въпросите си, но не ме обричай на провал. С удоволствие ще обсъдя с теб теориите на баща ми, но само ако наистина проявяваш интерес. Ако обаче целта ти е да видиш доколко можеш да ме притиснеш, тогава направи ми някой проклет психологически тест и да приключваме.
— Как те обричам на провал?
Мик стана и тръгна към нея. Доминик посегна към предавателя.
— Самото естество на въпроса ти ме обрича. Все едно да питаш свещеник дали съпругата му знае, че той мастурбира. Каквото и да отговори, ще бъде лошо за него. Ако отговоря с „не“ на въпроса дали вярвам в предсказанието за Деня на Страшния съд, тогава ще трябва да се оправдавам защо изведнъж съм променил мнението си след единайсет години. Фолета ще го изтълкува като номер, за да заблудя комисията по психологичната оценка. Ако кажа „да“, тогава ще се съгласиш с него, че съм психопат, който вярва, че небето ще се срути над главите ни.