Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Е, как минаха почивните ти дни? Прочете ли дневника на баща ми?
— Съжалявам. Прочетох само първите страници. Но успях да стигна до края на изследването на Розенхан.
— Да бъдеш нормален в ненормално място. И какво мислиш?
— Смятам, че е интересно, макар и малко шокиращо. Персоналът му явно е прекарал страхотно, докато е избирал обекти от пациентите. Защо ме накара да го прочета?
— А ти защо мислиш?
— Очевидно искаш да се замисля върху вероятността, че не си луд.
— Очевидно. Хайде да поиграем на една игра. Да си представим, че времето се е върнало назад с единайсет години и ти си Майкъл Гейбриъл, синът на Джулиъс Гейбриъл, който скоро ще бъде опозорен и ще умре. Стоиш зад кулисите на сцената в Харвардския университет и слушаш как баща ти изнася лекция за дългогодишните си изследвания пред някои от най-големите светила на научната общност. Сърцето ти бие като обезумяло, защото си работил рамо до рамо с баща си от деня, в който си се родил, и знаеш колко важна е лекцията не само за него, но и за бъдещето на човечеството. След десет минути виждаш, че дългогодишният враг на Джулиъс се качва на сцената и застава зад другата катедра. Пиер Борджия, богатият син на политическа династия, решава да оспори речта на баща ми. Оказва се, че всичко е нагласено лично от Борджия, за да предизвика баща ми да предприеме словесна атака, с цел да унищожи доверието в него. Най-малко десет-дванайсет души от присъстващите са замесени в гаврата. След десет минути гласът на Джулиъс не се чува от смеха на колегите му. — Мик замълча за миг, унесен в спомени. — Баща ми беше безкористен и гениален човек, който посвети живота си на търсене на истината. По средата на най-важната реч в живота му дългогодишният му труд, гордостта и целият му живот бяха съсипани и осквернени за една секунда. Представяш ли си какво е било унижението му?
— И какво стана после?
— Той залитна и падна в ръцете ми. Държеше се за гърдите. Имаше болно сърце. С последни сили ми прошепна няколко указания и после умря.
— И тогава ли нападна Борджия?
— Този мръсник още беше на катедрата и бълваше злоба. Въпреки онова, което съм сигурен, че са ти казали, аз не съм склонен към насилие… Но в онзи миг изпитах желание да натикам микрофона в гърлото му. Излязох на сцената. Светът около мен се движеше като на забавен каданс. Чувах само дишането си и виждах само Борджия, но все едно го гледах през тунел. А после той лежеше на пода и го удрях по главата с микрофона.
Доминик кръстоса крака, за да прикрие потреперването си.
— Кремираха баща ми без официално погребение. Борджия прекара следващите три седмици в частна клиника. Семейството му ръководеше предизборната му кампания за сенатор, режисирайки онова, което пресата нарече „безпрецедентна победа“. Аз гниех в затворническа килия. Нямах приятели, нито семейство, които да платят гаранцията ми, и чаках да ми предявят обвинение за нападение. Но Борджия имаше други идеи. Като използва политическото влияние на семейството си, той манипулира съдебната система и сключи сделка с прокурора и служебно назначения ми адвокат. И ме обявиха за луд. Съдията ме изпрати в неугледна психиатрична клиника в Масачузетс — място, където Борджия да ме държи под око.
— Казваш, че Борджия е манипулирал съдебната система? Как?
— Така както манипулира Фолета, определения ми от държавата психиатър. Пиер Борджия възнаграждава лоялността, но Господ да ти е на помощ, ако влезеш в черния му списък. Съдията, който постанови решението, беше повишен във върховния съд на щата три месеца след като ме обяви за криминално проявен невменяем. Малко по-късно пък милият психиатър стана директор на клиниката, като изпревари десетина по-квалифицирани и по-кадърни кандидати. — Черните му очи прочетоха мислите й. — Кажи какво мислиш, Доминик. Смяташ, че страдам от налудничави заблуди и параноидна шизофрения, нали?
— Не съм казала такова нещо. А другият инцидент? Ще отречеш ли, че брутално си нападнал пазач?
Мик се вторачи в нея. Погледът му беше изнервящ.
— Робърт Григс беше по-скоро садист, отколкото хомосексуалист, пазач, чиито постъпки вероятно би характеризирала като възбуда под въздействието на гняв. Фолета нарочно го сложи нощна смяна в отделението ми, месец преди датата на първата ми психологична оценка. Григс имаше навика да обикаля стаите в два след полунощ.
Доминик усети, че сърцето й заби като обезумяло.
— В отделението имаше трийсет затворници. Всички спяхме. Едната ни китка и глезен бяха оковани за леглото. Една нощ Григс дойде пиян и почна да ме оглежда. Помислих си, че е решил да ме направи част от харема си. Първото, което направи, беше да ми напъха дръжката на метлата в…