Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че това би могло да се уреди — каза господин Паркър Пайн. Ако танцьорите вече са уговорени, ще ни струва само малко по-скъпо. И още нещо, случайно да знаете къде се намира главното електрическо табло?
— Случайно знам, защото веднъж един бушон изгоря, когато слугите бяха вече легнали. Намира се във входното антре и е скрито в малък шкаф.
По молба на господин Паркър Пайн тя нарисува скица.
— Така. Всичко ще бъде наред. Не се тревожете, госпожо Сейнт Джон — успокои я той. — А пръстенът? Сега ли ще ми го дадете или ще го задържите в себе си до сряда?
— Мисля, че е по-добре да остане в мен.
— И повече не се тревожете! — посъветва я отново господин Паркър Пайн.
— А вашата… такса? — запита стеснително тя.
— Този въпрос може да почака. В сряда ще ви кажа какви разходи са били направени. Цената ще бъде разумна, уверявам ви. — Той я изпрати до вратата, след което натисна звънеца на бюрото си. — Изпратете Клод и Маделин при мен.
Клод Лътръл беше един от най-прекрасните платени партньори за танци в Англия. Маделин де Сара беше една от най-прелъстителните жени.
Господин Паркър Пайн ги огледа одобрително.
— Деца мои — започна той, — имам работа за вас. Ще бъдете световноизвестна двойка професионални танцьори. Сега слушай внимателно, Клод, и се постарай да запомниш всичко…
Лейди Дортхаймър беше доволна от подготовката на бала, който даваше. Провери подредбата на цветята и я одобри, даде няколко последни нареждания на иконома и сподели със съпруга си, че до този момент всичко върви така, както трябва.
Имаше само едно малко разочарование. В последния момент се оказа, че Михаел и Хуанита, танцьорите от „Червеният адмирал“ не могат да изпълнят поетия ангажимент, защото Хуанита си навехнала глезена. Вместо тях изпращат двама нови танцьори (поне така казаха по телефона), които предизвикали фурор в Париж.
Танцьорите пристигнаха и лейди Дортхаймър ги одобри. Вечерта вървеше великолепно. Жул и Санча представиха програмата си, която се оказа направо сензационна. Най-напред изиграха буен танц от Испанската революция. Следващият се наричаше „Сънят на неудачника“. Завършиха с изключително изпълнение на модерни танци.
„Кабаретната програма“ приключи и започнаха танците.
Красивият Жул покани лейди Дортхаймър. Двамата се понесоха по дансинга. Лейди Дортхаймър никога не бе имала такъв великолепен партньор.
Сър Рубън потърси съблазнителната Санча, но напразно. Нямаше я в балната зала.
Тя стоеше в антрето до малкия шкаф, с очи вперени в украсения със скъпоценни камъни часовник на ръката й.
— Вие не сте англичанка! Не е възможно англичанка да танцува по този начин — промълви Жул в ухото на лейди Дортхаймър. — Приличате на ефирна нимфа, понесена от вятъра. Drouskcka petrovka navarouchi.
— На какъв език е?
— На руски — излъга я Жул. — Казах ви на руски нещо, което не бих се осмелил да ви кажа на английски.
Лейди Дортхаймър затвори очи, Жул я притисна още по-плътно към себе си.
Внезапно лампите угаснаха. В тъмнината Жул наведе глава целуна ръката, която лежеше върху рамото му. Тя се опита да издърпа, но той я задържа и я поднесе отново към устните си. В този миг един пръстен се изхлузи от пръста й и падна в ръката му.
На лейди Дортхаймър й се стори, че измина само секунда преди лампите да светнат отново. Жул й се усмихна.
— Пръстенът ви — каза той. — Изплъзна се от ръката ви. Ще ми позволите ли? — Той го постави отново на пръста й, а очите му й говореха хиляди неща.
Сър Рубън изкоментира спирането на тока:
— Подобно нещо може да направи само един идиот. Предполагам, че е искал да си направи шега.
Лейди Дортхаймър не прояви интерес към темата. Минутите в тъмното й се бяха сторили прекрасни.
Когато господин Паркър Пайн пристигна в кантората си в четвъртък сутринта, госпожа Сейнт Джон вече го очакваше.
— Поканете я в кабинета ми — нареди той.
— Е? — Госпожа Сейнт Джон изгаряше от нетърпение.
— Изглеждате бледа — рече неодобрително той.
Тя разтърси глава.
— Снощи не можах да спя. Питах се…
— Ето ви сметката за разходите. Билети за влака, костюми и десет лири за Михаел и Хуанита. Общо шестдесет и пет лири и седемнайсет шилинга.
— Добре, добре. Но снощи всичко благополучно ли мина? Направихте ли каквото трябваше?
Господин Паркър Пайн я погледна учудено.