Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
Глава 14
На път за дома Дарби трябва да се отбие на още едно място.
Прясно изкъпана, с още мокра от душа в гимнастическия салон коса, тя влиза във фоайето на най-голямата болница в Бостън. Не й се налага да се бави при информацията — пътят към интензивното й е добре известен. Била е вече там, за да се прости с баща си.
На вратата виси надпис: „Изключете мобилните телефони и всякакви електронни уреди преди да влезете“. Дарби изключва телефона си, показва служебната карта на мъжа от рецепцията и пита за състоянието на жената, докарана снощи от Белхам. Мъжът не знае нищо — току-що е застъпил на смяна — и сочи към полицая, седнал пред вратата на стая в дъното на дълъг коридор.
Няма място за уединение в едно интензивно отделение — стъклените врати позволяват да се гледа във всички стаи. Близки роднини с изопнати от мъка лица чакат реда си да хванат нечия любима ръка — в повечето случаи за последно сбогом.
Спомени за собствения й баща изпълват съзнанието на Дарби и го завладяват изцяло, когато минава покрай празната стая, в която той бе починал.
Възрастният униформен полицай вдига поглед от списанието за голф и разглежда служебната й карта. Мрежа тънки капиляри краси носа му.
— Изпуснахте цирка — осведомява я той. — Дамата от чардака нападна една от сестрите.
— Какво е станало?
— Набучи я с химикалка. Докторът е при нея. Съветвам ви да не дишате през носа.
Лекарката се е надвесила над неидентифицираната и преслушва сърцето. Под ярката светлина жената изглежда още по-изпосталяла. Поставена е на командно дишане и изкуствено хранене. Крайниците са обезопасени с ремъци, а почти всеки квадратен сантиметър от кожата е покрит с лепенки или превръзки.
Дарби се приближава до леглото и забелязва капки прясна кръв по чаршафа. Измъченото дишане, което чу тази сутрин в линейката, сега е още по-болезнено.
Очите на жената пърхат под изтънели като хартия клепачи. Какво сънуваш?
— Вие сте от криминалната лаборатория — обръща се към нея лекарката с изненадващо мек глас, който никак не се връзва с коравите черти на некрасивото й лице.
Дарби се представя. Лекарката се казва Тина Хачкок.
— Надявам се, че не искате резултатите от теста за изнасилване — вече ги взеха.
— Не, просто минавам да видя как е тя.
— Вие не сте ли тази, която я изведе изпод верандата?
— Да, аз съм.
— Така си и мислех. Познах ви — вашето лице е по всички канали.
Браво!
— Научих, че е нападнала някаква сестра.
— Преди около два часа — отвръща лекарката. — Сестрата проверявала апаратурата, а тя я намушкала на няколко места с химикалка. В момента я оперират. Дано й спасят окото.
— Откъде се е снабдила с химикалка?
— Вероятно от планшета, който виси в края на леглото. Ухапала и един полицай.
Дарби кимва.
— Той се опита да й помогне, а тя реши, че я напада.
— Общото объркване и делириумът са симптоми на сепсис — отравяне на кръвта, предизвикано от токсични бактерии. В дадения случай става дума за staphylococcus aureus. Някои от раните й са инфектирани. Третираме ги с широкоспектърен антибиотик, но през последните години тези бактерии са станали изключително резистентни спрямо антибиотици. Като имаме предвид общото й отслабване и парализираната имунна система, прогнозата не е особено розова.
— Каза ли нещо, докато бе в съзнание?
— Не. Изтръгна апарата за командно дишане и направи опит да избяга. Трябваше да я упоим отново, което крие опасности, предвид слабостта на сърдечния мускул. Не бих искала да я държа упоена по-продължително, отколкото се налага, но и не мога да допусна втори подобен екшън. Имате ли представа коя е тя?
— Още се мъчим да разберем.
Лекарката насочва вниманието си към леглото.
— Както виждате, тя е напълно изтощена. Онова, което се случва в момента, е преминаване на жизнените функции към по-икономичен режим — сърдечният ритъм се забавя и става неравномерен. Повечето коса е опадала поради недостиг на протеини. Сивкавият тен на кожата се дължи на остра авитаминоза. Забелязвате ли този тънък мъхест слой върху кожата? Наричаме го лануго. Наблюдава се обикновено в последния стадий на анорексия. Това е защитна реакция на тялото, нещо като последен опит да запази малкото останала му топлина след огромна загуба на мускулна и мастна тъкан.
Дарби гледа болното, с вид на безстопанствено животно същество, което крее в леглото. Спомня си снимката на Тери Мастранджело. Колко ли време е изтекло от изчезването на тази жена? И какво ли е минало през главата й.