Изчезналите

Застанала в алеята за паркиране до колата на момчето, тя диша дълбоко, за да уталожи възмущението си. Гаснещата слънчева светлина обагря в тъмночервено стъклата на прозорците и локвите наоколо.

Добре, известно ни е, че си паркирал в алеята, а сетне си проникнал в къщата, най-вероятно с помощта на ключ, понеже липсват следи от взлом. Застрелял си момчето, а след това си отвлякъл Каръл след кратка схватка при кухненската врата. Макар да е късно, дъждовно и бурно, не можеш да си позволиш да я измъкнеш навън ритаща и пищяща, тъй като би могла да събуди някого от съседите, и затова я докарваш до безсъзнание, преди да излезеш. Мяташ я на рамо — така е по-лесно, а и ръцете ти остават свободни. Слизаш по стълбите и бързаш към пикапа. Използваш пикап, защото в него можеш да возиш един-двама души незабелязано. Отваряш вратата и полагаш Каръл до нашата непозната, само че нея я няма там.

Дарби си представя престъпника — той тича паникьосан насам-натам, върти глава във всички посоки под поройния дъжд, търси изчезналата непозната.

Докъде е стигнал в търсенето? И колко време му е отнело то? Дали е карал из околните улици с надежда да я открие? Какво го е принудило да се откаже и да поеме към дома?

Хрумва й друга мисъл, която я кара да посегне за бележника и химикалката в джоба на ризата си: ами ако е останал наблизо и е видял как извеждат жената изпод верандата? Ако е проследил линейката? Записва си да каже на Банвил да усилят охраната в интензивното.

Дарби се пита какво ли му е било на изрода, когато е установил, че изплъзналата се жертва се е намирала буквално под носа му, скрита зад някакъв контейнер за боклук под верандата.

А какво е търсела тази жена в пикапа?

Възможен отговор: предстояло е да се отърве от нея поради крайното й изтощение.

А къде се е готвел да скрие тялото?

Не, надали би го захвърлил просто така. Най-вероятно е щял да го зарови. Дали е възнамерявал най-напред да отвлече Каръл, а след това да погребе непознатата някъде в района на Белхам?

Твърде рисковано. Ами ако Каръл дойде в съзнание? Сложил един път ръка върху нея, той би искал да я прибере час по-скоро.

Дарби се приближава до верандата. Малката боядисана в бяло врата е запечатана с полицейска лепенка. Притиска чело към хладното, влажно дърво.

Този път здравата го изпързалях, Тери. Знаех какво смята да прави, когато ме качи в колата, и бях подготвена.

Хлопва се врата на лека кола. Дарби се обръща и съзира Даян Кранмър да крачи по алеята, стиснала в ръка поставена в рамка снимка на дъщеря си. Напомня на Дарби за жените, които вижда понякога в най-изисканите барове на Бостън — жени от бедните квартали, които се стараят да изглеждат очарователни и примамливи, за да пипнат мъже, които да ги измъкнат от мизерната им работа и дваж по-мизерния живот.