Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
Стърджис (Папи) Папаготис подава глава в кабинета.
— Имаш ли минута време? — пита той.
— Влизай.
Папи придърпва стола на Куп. Той носи проклятието да изглежда като най-младия мъж на земята. Една идея по-висок от метър и петдесет, с момчешко лице, което принуждава биячите по заведенията много внимателно да гледат рождената му дата в шофьорската книжка.
— Пуснах находките ви на спектрален анализ — обявява той. — Алуминий и алкидмеламин.
— Автомобилен лак — допълва Дарби. — А стирол?
— Няма — боядисването е фабрично. Не е работа на тенекеджийска работилница. Доколко си запозната с автомобилните лакове?
— Меламинът е смола, която се добавя за увеличаване на трайността.
— Точно. Акриловият и полиестерният меламин са основни полимери в състава на лаковете. Алкидмеламинът е сред супер емайлите, въведени в употреба през шейсетте години. Мнозина производители днес предпочитат полиуретана. Той задържа блясъка най-продължително време, но има голям недостатък — себестойността. Съхне бързо, докато създаденият с помощта на меламин горен пласт трябва да се изпича. Намерената от вас частица е от оригинален фабричен лак.
— А цветът?
— Тук попаднах в задънена улица. Пуснах го за анализ, но резултатът е неутрален.
— Това е невъзможно.
— Известно ми е какво имаш предвид. Спектроскопът действа по подобие на компютърните база данни. Фактът, че анализът не дава резултат, означава, че пробата не може да бъде свързана с никой от познатите на апарата образци. Обърнах се към канадските ни приятели — ядец. Сега ще изпратя пробата в лабораториите на ФБР. Те съхраняват образци от всички рядко срещани или рядко употребявани автомобилни лакове.
— Работил ли си с федералните преди?
— Не ми се е налагало, тъй като обикновено си свършвам работата със собствени сили. Ако опитаме при тях, можем да пробваме оная прословута немска методика. Предполага се, че те разполагат и с най-пълната база данни по въпроса в световен мащаб.
— Имаш ли познати в лабораториите на ФБР?
— Карал съм курс по качествен анализ при шефа им, тип на име Боб Грей. Мога да му звънна.
— Кажи му, че става дума за отвличане, та да даде на нашия случай известна преднина.
— Мога да го помоля — ухилва се Папи.
— Знам, че можеш. Не ме карай да се потя и стой до телефона.
Лайлънд отново не е в кабинета си и Дарби се спуска на първия етаж.
Отдел „Изчезнали“ е натикан в дъното на дълъг коридор. Зад гишето седи слаба жена в тъмнопепеляв костюм. Името върху табелката й е Мейбъл Уонтък. На снимката не е усмихната, не се усмихва и в момента.
— Добро утро — приветства я Дарби. — Питам се дали сте в състояние да ми помогнете.
Изразът на лицето отсреща казва: Не разчитай особено на това.
— Попаднах на известни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към някой от случаите на изчезнали лица.
— Не съм в състояние да ви покажа…
— Самото досие не, известно ми е — само инспекторите имат такова право. Искам обаче да разбера дали въпросното лице наистина се води изчезнало.
Мейбъл Уонтък сяда зад отрупано с хартия бюро, украсено с няколко поставени в рамки снимки на два шоколадови на цвят ретривъра. Измъква клавиатура.
— Името?
— Не съм сигурна как точно се изписва, та може да се наложат няколко опита. Какви са параметрите на издирване?
— Най-напред фамилното.
— То е Мастранджело. Ще се опитам да ви го кажа по букви…
Глава 13
Куп мачка топче изкуствена глина между пръстите си, докато Дарби му разправя за проверката в „Изчезнали“. Информира го за хода на разследването, когато на вратата се показва главата на секретарката.
— Лайлънд иска да те види в офиса си, Дарби.
Самият Лайлънд говори по телефона. Забелязал изправената на входа Дарби, той й дава знак да заеме единствения, разположен пред неговото бюро стол в помещението.
Зад гърба му се виждат куп снимки на облечени в смокинги мъже — вечери и обеди за набиране на средства по всякакъв повод. Ето го и самия Лайлънд, гордия републиканец, хванал под ръка двамата Джордж Буш — младши и старши. Ето го отново Лайлънд, милосърдния републиканец — раздава пуйки на бедните за Деня на благодарността заедно с губернатора. А за да докаже, че притежава чувство за хумор, сред цялата официална пасмина виждаме отново Лайлънд, веселия републиканец, стиснал в ръка „Пълно издание на комиксите в Нюйоркър“, подарено му на някакво литературно тържество.