Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
Младата жена кръстосва ръце пред гърдите си и се вторачва във вратите на интензивното. Очаква някого. Не съпруга. Няма пръстени по ръцете. Може би приятеля си. Не. Един приятел би излязъл заедно с нея.
Видимо е разстроена, но няма да заплаче. Не и тук, пред тези хора.
Бойл би могъл да я разплаче. Да я принуди да се моли. В състояние е да я накара така бързо да се освободи от тежкарската поза, както змия не може да излезе от кожата си.
Той взема пакетчето салфетки, става и се приближава до нея. Долавя аромата на парфюма й. Някои жени не умеят да подбират подходящия. Тази може.
Бойл предлага пакетчето. Жената се извръща, видимо раздразнена от намесата. Изразът й омеква донякъде, когато съзира костюма и връзката, хубавите обувки. Той носи венчална халка и ролекс. Видът му е професионален и изискан. Внушава доверие.
— Нямах намерение да ви безпокоя — заговаря Бойл, — но реших, че може би се нуждаете от това. Аз вече свърших едно пакетче.
След миг колебание тя взема салфетка и внимателно — за да не развали грима си — я допира до ъгълчетата на очите си. Не му благодари.
— Имате ли някого там? — пита тя, като кимва към интензивното.
— Майка ми — отвръща Бойл.
— Какво й е?
— Рак.
— Какъв?
— На панкреаса.
— Баща ми е с белодробен.
— Съжалявам — казва Бойл. — Пушеше ли?
— По две кутии на ден. Ще ги откажа. Бога ми. — Тя се прекръства, за да подчертае сериозността на думите си. — Съжалявам, ако съм проявила грубост. Просто… това проклето чакане. Уморих се да чакам… смъртта на баща си. Може да звучи коравосърдечно, обаче толкова го боли. А и тия доктори. Много обичат да ги чака човек. И в момента съм в очакване на Негова Светлост.
— Знам какво ви е. Ще ми се да имах близки, на които да се опра, но съм единствено дете, а баща ми почина преди години.
— И аз съм в същото положение. Баща ми е цялото семейство. Когато си отиде — тя поема дълбоко дъх, — оставам самичка.
— Нямате ли съпруг?
— Нито съпруг, ни приятел, нямам майка или деца — само аз.
Бойл си представя празната клетка в мазето и се пита дали някой ще потърси тази жена, ако вземе да изчезне. Досега не му е падала такава красавица. Тежи точно колкото е необходимо. По-тежките изкарват повече време в мазето. Кльощавите не изтрайват дълго, освен ако не са младички, каквато е Каръл.
— Наблизо ли живеете? — интересува се Бойл. — Питам само защото ми се струва, че съм ви срещал из квартала. Къщата ми е отсреща, в Бийкън хил.
— Аз съм от Уестън, но често идвам в Бостън. Имам приятели във вашия квартал. Как се казвате?
— Джон Смит. А вие?
— Дженифър Монтгомъри.
— Баща ви да не би да е Тед Монтгомъри, строителният предприемач? Има цял куп жилища в моя район.
— Не, занимава се с парфюми.
Бойл ще открие без проблем адреса. Някакъв лекар се появява, забелязва Дженифър и се приближава.
— Късмет — пожелава й Бойл, преди да се вмъкне в интензивното.
Там бързо оглежда обстановката — насочените към рецепцията охранителни камери, медицинската апаратура, която следи състоянието на всеки от пациентите. В дъното на коридора седи униформен полицай — явно пред вратата на Рейчъл. Камерите са без значение — при следващото посещение ще промени външния си вид. Сестрата зад бюрото го наблюдава.
— С какво мога да ви помогна?
— Дали имате пакетче кърпички? Братовчедка ми е много разстроена.
— Разбира се.
Докато тя се обръща, за да му услужи, Бойл запаметява имената от списъка на посетителите и си напомня, че трябва да впише своето, без да оставя отпечатъци.
Бойл взема пакетчето, благодари и пита:
— В коя стая е господин Монтгомъри? Искам да му оставя едно видео за утре.
— Двайсет и втора. Дано лентата ви е VHS. Не разполагаме с DVD апарати.
Бойл намира стаята на Монтгомъри. Три врати след тази на Рейчъл. Идеално.
Излиза от интензивното и поема по коридора. Пуска полученото от сестрата пакетче в кошчето за боклук.
Докато чака асансьора, мисълта му се връща към Дженифър Монтгомъри. Тя е млада. Това е важно. По-младите издържат изпитанието. Жените в края на четирийсетте или началото на петдесетте не изтрайват дълго. Хич не обича да взема такива, но трябва да се снабдява с индивиди от всякаква възраст, цвят и ръст, за да не позволи на полицията да изгради психологически профил. Много е писано по въпроса, а и Мрежата му е подръка — информация колкото щеш.