Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
— Трейси казва, че конецът е от фабрично произведен килим. Само това знам по въпроса.
Дарби става.
— Чакай малко, искам да ти кажа нещо.
Дарби има известна представа за какво ще стане дума.
— Отвличанията са като тенджери под налягане. Надуши ли пресата връзката между Каръл Кранмър и непознатата жена — а и двамата знаем, че това ще се случи — под прозорците мигом ще се появи журналистически лагер, а женища от рода на Нанси Грейс ще провеждат всяка вечер обратно броене по телевизията до мига, в който бъде открито тялото на Каръл.
— Известно ми е, че сега живееш с майка си, за да й помогнеш да се справи с… положението — продължава Лайлънд. — Случай като този изисква прекалено много време. Може да стане така, че да не ти остава време за нея. Натрупала си сума ти неизползвана отпуска, а има и такова понятие, като отпуск по семейни причини.
— Някакви забележки по повод служебните ми изяви ли имаш?
— Не.
— Тогава по всяка вероятност резервите ти се основават върху обстоятелството, че предишният ми партньор бе осъден заради фалшифициране на доказателства по случая Нелсън.
Лайлънд сключва ръце зад тила си.
— Аз не съм единствената, която съм ти казала — и то не един път — че нямам нищо общо с това. Голямото жури ме оправда напълно. Не е моя вината, че Нелсън се измъкна, за да извърши следващо изнасилване. Нито пък имам нещо общо с медийното отразяване на цялата бъркотия.
— Това ми е ясно.
— Тогава защо водим отново подобен разговор?
— Защото включването ти в работата по този случай ще накара журналистите да застанат нащрек. Ти си вече телевизионна звезда. Опасявам се да не им хрумне да възкресят случая Нелсън и измъкнат отново кирливите ризи на светло.
— Този случай ще се гледа от медиите под лупа, независимо от това, дали аз работя по него, или не.
Лайлънд замълчава, като оставя Дарби с усещането — не за първи път — че лично за себе си той отдавна е стигнал до някакво становище във връзка с нея. Лайлънд Прат е от онези хора, които предпочитат да наблюдават другите, без те да усещат това, да регистрират думи, жестове и мимики, да ги класифицират по достойнство в оная недостъпна зона на своето съзнание, в която съхраняват преценките си за хората. Дарби, за добро или лошо, често се улавя сама, че полага двойни усилия, за да му направи впечатление. Прави го и сега.
— Аз мога да се справя с тази задача, Лайлънд. Но ако все пак те измъчват съмнения, ако ми нямаш доверие, кажи го открито и нека обсъдим ситуацията. Престани да ми отказваш достъп до един или друг случай, защото те е страх да не злепоставя лабораторията. Не е честно.
Лайлънд вперва поглед в окачените зад гърба й дипломи и удостоверения. Най-накрая, след продължително мълчание, той я поглежда отново.
— Искам да ме държиш постоянно в течение. Ако не съм тук, оставяш съобщение или ме търсиш по мобифона.
— Дадено — отвръща Дарби. — Друго?
— Ако Банвил се стисне за хонорара на онзи експерт, кажи ми — ще видя какво мога да направя.
Дарби се връща в кабинета, който дели с Куп. Той говори по телефона, докато разлиства книжка с комикси. Преоблякъл се е в джинси и тениска с надпис „Бирата е доказателство за Божията любов към нас и за Неговото желание да ни направи щастливи“.
— Нямам спомен Жената чудо да е с импланти в циците — отбелязва Дарби, след като Куп затваря.
— Това е ново, подобрено издание на Жената чудо.
— Виждам. Така прилича на стриптийзьорка.
— Забелязвам, че не си сложила щастливата физиономия. Искаш ли да ти дам да помачкаш изкуствена глина? Няма равна при стрес, истината ти казвам.
— Шефът храни сериозни съмнения по повод на моите способности.
— Я да позная: случаят Нелсън?
— В десетката.
Дарби го информира накратко за разговора си с Лайлънд.
— Защо се хилиш? — пита тя.
— Помниш ли онова момиче, Анджела — излизах с него преди време?
— Оная, дето демонстрира гащи по списанията ли?
— Не, тя е Бритни. Анджела е англичанката с брилянтната халка на пъпа.
— Чудя се как успяваш да ги запомниш всичките.
— Знам, че мястото ми е в Менса. Но както и да е. Та отиваме една вечер с Анджела да пийнем по нещо и аз й разправям за работата. Не щеш ли, споменавам името на Лайлънд. Изглежда в Англия думата „прат“ означава нещо като идиот. Опитай се да не забравяш това в процеса на работата.