Беки Б. и аферата с чантата

— О, не, скъпа! — отговаря тя и отпива важно от кафето си. — Виждала съм ги в „Джон Луис“.

Зяпвам и в продължение на няколко секунди не съм в състояние да кажа каквото и да било.

— Виждала си ги в „Джон Луис“? — изричам накрая.

— Аха, оня в Кингстън. На щанда за подаръци — отвръща тя гордо. — В наши дни можеш да си купиш всичко в „Джон Луис“!

— При Това понякога с доста добра отстъпка — изгуква в нейна подкрепа мама.

Направо не мога да повярвам! Мъкнала съм тази маска с мен приблизително девет хиляди километра из цялото земно кълбо. Уж трябваше да бъде рядко и екзотично съкровище. А през цялото това време същите такива са се мъдрели на щандовете на „Джон Луис“!

Мама не закъснява да забележи физиономията ми и побързва да каже:

— Но твоята е истинска, мила, автентична! Ще я поставим на полицата над камината, точно до златната купа на баща ти!

— Хубаво — отвръщам унило аз и поглеждам баща ми. Той продължава да се взира през прозореца и дълбоко се съмнявам, че е чул и думица от нашия разговор. Може пък ще е по-добре да му дам подаръка по-късно.

— Е, кажете сега как вървят нещата тук? — питам и поемам от мама подадената чаша кафе. — Как са Мартин и Том?

— И двамата са много добре, благодаря! — кимва Джанис. — В момента Том се премести у дома за известно време.

— Аха! — кимвам многозначително.

Том е синът на Джанис и Мартин и в последно време преживя доста неприятности в брака си. Съпругата му Луси го напусна — доколкото схванах, най-вече за това, че отказал да си направи татуировка, която да отговаря на нейната.

— Те продадоха къщата си — продължава Джанис с доста опечалена физиономия. — Иначе сделката беше доста добра, ако питаш мен.

— А той самият добре ли е?

Мама и Джанис си разменят многозначителни погледи.

— В последно време се е отдал на разнообразните си хобита — изрича накрая съседката. — Гледа да се занимава с нещо. Най-новата му страст е дърворезбата. Изработи ни какви ли не неща! — Тук Джанис прехапва устни и добавя: — Направи ни три градински пейки… две маси за хранене на птичките… а сега работи върху двуетажна лятна къщичка!

— Аууу! — изумявам се учтиво аз. — Ама това е страхотно!

Таймерът на фурната внезапно се включва и аз вдигам изненадано глава. Да не би мама да е пекла нещо, докато ги е нямало?

— Да не би да готвиш нещо? — питам изумено и надничам във фурната, която, по моя преценка, е съвсем празна.

— О, не! — отговаря сконфузено мама. — Това е само за да ми напомни да проверя страницата на и-бей!

— И-бей?! — вторачвам се невярващо аз в нея. — Какво искаш да кажеш с това „и-бей“?!

Ама мама откъде знае за и-бей?! Тя не разбира нищичко от компютри! Само преди две години аз я помолих да купи на Люк за Коледа поставка за мишката и тя хукна право към магазина за домашни любимци.

— Нали знаеш, скъпа? Пазаруване по интернет! В момента залагам за едно парче на „Кен Хом“, два свещника… — Изважда цветно листче от джоба си, поглежда го за справка и допълва: — Ах, да — и ножици за подрязване на храсти за татко ти. Използвани само веднъж!