Три метра над небето

От терасата към прозореца лъхна вятър. Завесите се повдигнаха леко, после, докато се спускаха, две фигури се очертаха под тях. Видяха се ръце, които ги бутаха, като се опитваха да ги разтворят. Едно хубаво елегантно момче намери пролука. Малко след това до него се появи момиче. Лунната светлина отзад освети леко роклята му и за миг тя стана прозрачна.

Момичето раздвижи косата си, засмя се и показа прекрасните си бели зъби. Сините му очи бяха дълбоки и чисти. Степ си спомни за срещата им — бяха се виждали вече. Последва двойката към масата с напитките.

Междувременно Скело се върна при диджея с Луконе.

— Това е брат ми. И той обича Antrax и много държи да ги чуе. Веднага!

Луконе гледаше лошо. „Братята“ изобщо не си приличаха, но диджеят изведнъж стана фен на Antrax.

Кико Бран дели поведе Баби през тълпата. Докосваше гърба й с длан и на всяка крачка усещаше лекия й парфюм. Тя поздрави няколко приятели и стигна до масата с питиетата. Неочаквано някой се изпречи пред нея. Беше Степ.

— Виждам, че си ме послушала, решаваш си проблемите. — Той посочи с глава Брандели. — Не е зле като за първи опит. Но ако си търсиш нещо по-добро…

Баби го погледна несигурна. Познаваше го, но не й беше симпатичен. Или пък й беше симпатичен?

Степ й опресни паметта:

— Придружих те до училище преди няколко дни.

— Невъзможно! Аз ходя на училище с баща ми.

— Да кажем, че те ескортирах. Бях залепен за колата ти.

Очите й се ококориха.

— Виждам, че най-после си спомни.

— Разбира се. Ти беше оня, дето изговори куп глупости. Не си се променил, а?

— Защо да се променям, аз съм съвършен. — Степ разпери ръце, показвайки тялото си.

Поне за това беше прав, но всичко останало не беше както трябва — като се почне от дрехите и се стигне до начина, по който се държеше.

— Виждаш ли, не казваш „не“.

— Въобще не ти отговарям.

— Досажда ли ти тоя? — Брандели направи жалък опит да се намеси.

Степ дори не го погледна.

— Не, Кико, благодаря ти.

— Щом не ти досаждам, значи ти е приятно…

— Абсолютно си ми безразличен, даже малко ме отегчаваш, ако трябва да бъдем точни.

Кико се опита да прекрати този разговор, като се обърна към Баби:

— Искаш ли нещо за пиене?

Степ отговори вместо нея:

— Да, налей ми една кока-кола.

Кико не се хвана.

— Баби, искаш ли нещо?

Степ го погледна за пръв път.

— Казах една кока-кола, действай! Глух ли си бе, червей?!

— Я стига! — Баби взе чашата от ръката на Кико. — Аз ще му дам.

Гръмна Antrax и мнозина от гостите млъкнаха.

— Виждаш ли, когато си любезна, ставаш много по-сладка.

— Дръж и внимавай да не я разлееш — Баби плисна колата в лицето му, като го намокри целия. — Казах ти да внимаваш, ама че си дете! Не можеш и да пиеш като хората.

Кико започна да се смее. Степ го блъсна върху една ниска масичка, после хвана краищата на покривката и я дръпна силно. Искаше да направи като фокусниците, но номерът не стана. Десетина бутилки се приземиха върху близкия диван, няколко чаши се счупиха. Степ невъзмутимо си обърса лицето.