Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Животно! — Баби го погледна с отвращение.
— Имам нужда от един хубав душ, целият лепна. Ти си виновна, затова ще се изкъпем заедно.
Степ се наведе светкавично, прихвана я под коленете и я вдигна на рамо. Тя се гърчеше като полудяла:
— Пусни ме! Помощ! Помощ!
Никой от гостите не посмя да се намеси, само Брандели понечи да го спре, но получи ритник в корема. Скело се заливаше от смях, танцуваше с Луконе и сипеше безадресни удари на всички страни. Някой му отвърна, разрази се схватка. Роберта спря на прага и се озърна ужасена.
— Извинете, къде е банята?
Без да поглежда момичето на рамото му, тя посочи към коридора:
— Натам.
Пристигнаха Сицилианеца и Хук, натоварени с домати и яйца. Започнаха да замерят гостите.
Брандели се промъкна до Роберта.
— Къде е телефонът?
— Ей там. Почувства се като регулировчик, който се мъчи да въдвори ред. Няколко души се приближиха до нея и я целунаха:
— Чао, Роберта, ние вече си тръгваме… Всичко хубаво още веднъж.
— Натам! Вече тотално превъртяла, тя им посочи външната врата.
Престани! Остави ме на мира! Търсиш си белята… Помощ! Добре, извинявай! Сега ме пусни долу, моля те…
— Какво значи „моля те“? Заля ме с кока-кола, а сега ми се молиш!
— Добре, не трябваше да те заливам…
— Знам, че не трябваше, но станалото — станало. Сега ща не ща, трябва да се изкъпя, за да не кажеш, че ти лепна.
— Но това какво общо има с… — Бодната струя я удари право в лицето и удави думите в устата й. — Простак! — Баби се извиваше, но Степ я държеше така, че да се намокри цялата. — Пусни ме, чуваш ли!
— Да не ти е гореща? — Той врътна кранчето и водата стана ледена. — Ето това ти трябва. Един хубав студен душ, та да се успокоиш. Знаеш ли колко е здравословно да се редува топло и студено? — И пак върна крана. Вдигна се пара.
— Спри я! Спри я!
— Сериозно ти казвам, наистина е полезно! Стимулира кръвообращението, мозъкът се оросява и човек разбира къде е сгрешил.
В този момент влезе Скело.
— Степ, омитаме се! Един викна ченгета.
Степ пусна Баби на земята. Междувременно Скело отвори чекмеджетата около огледалото и намери няколко пръстена — дребна работа, но все пак ги прибра.
Баби се подпря на душ-кабината, мократа й рокля беше станала прозрачна. Под плата на лилави цветчета се виждаше светъл сутиен, може би в тон с бикините.
Степ си съблече тениската. Кожата му — гладка и опъната — следваше гънките на съвършените му мускули.
— Искаш ли кърпа?
— Върви на майната си!
— Леле, колко си невъзпитана! Другия път ще ти измия устата със сапун.
Той изстиска тениската си и излезе от банята. Баби грабна един шампоан и го хвърли след него. Не улучи.
— Аха, разбрах защо си ми ядосана! Забравих да ти сложа шампоан. Добре, сега ще се върна, искаш ли?
— Да не си посмял! — Тя затвори прозрачната врата на душ-кабината и Степ видя малките й ръце, залепени за стъклото.
— Дръж! — Хвърли й шампоана отгоре и излезе от банята с противен смях.
При споменаването на думата „полиция“ в хола настъпи небивало оживление. Боят приключи веднага. Луконе, Сицилианеца и Хук първи стигнаха до вратата. Роберта плачеше в ъгъла. Няколко момчета лежаха окървавени на пода, други видяха как навлеците излизат с техните якета и сака.
Бъни изхвърча навън, придружен от странен звън на сребро. След него подтичваше Поло, следван от Каламаро, Степ и Скело. Понесоха се по стълбите, като прескачаха последните стъпала и изхвърляха ключовете, които откриваха в джобовете на чуждите дрехи. Събориха няколко скъпи саксии и се озоваха на партера. Сицилианеца и Хук продъниха пощенските кутии с точни ритници, откраднаха няколко рекламни листовки за препарати, които никога нямаше да си купят, и цветни списания, които никога нямаше да прочетат. Луконе крещеше от радост — помисли си, че е спечелил сто милиона. Поло измъкна фалшивото съобщение от ръцете му.
— Имаш ли ключа на късмета?
— Не.
— Вълшебното число?
— Не.