Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Момчета, вие сигурно се справяте с най-прости сметки — рече той. — Едно плюс едно е равно на „не се ебавайте с мен“.
Младежът, който го нападна с кинжала, изхлипа и повърна.
— Да си поговорим за таксите. — Джийн обиколи покрай стените на работилницата и разрита няколко празни бутилки от вино, каквито се търкаляха наоколо с десетки. — Вие, момчета, комай изкарвате достатъчно пари за ядене и пиене. Това е хубаво. Ще вземам четирийсет процента от тях в студен метал. Не искам стоки. Ще си плащате таксата през ден, почваме от днес. Вадете кесиите, обръщайте джобовете и кихайте.
— Няма да стане, заеби!
Джийн се приближи до възкликналото момче. Младежът се подпираше на стената в дъното на работилницата, скръстил ръце.
— Не ти харесва, а? Удари ме тогава.
— Ъъ…
— Според теб не е честно, така ли? Ти нали си изкарваш парите от обири на хора? Я свий юмрук, синко.
— Ъъ…
Джийн го сграбчи и го завъртя, стисна го за врата и за дъното на бричовете и го нахака на няколко пъти с главата напред в дебелата дървена стена на работилницата. Пусна го, младежът тупна тежко на земята и когато Джийн заопипва туниката му и измъкна малка кожена кесия, той не беше в състояние да се отбранява.
— Допълнително наказание — заяви Джийн — за повреждането на стената на моята работилница с главата ти.
— Той пресипа кесията в своята и я подхвърли на момчето.
— А сега елате всички тук и се стройте в редица. Строй се! Четири десети не е много. И бъдете честни! Нали се сещате какво ще направя, ако разбера, че не сте?
— Кой си ти, бе, по дяволите?
Първият младеж, поднесъл на Джийн парите в шепа, му поднесе и въпроса.
— Наричайте ме…
Щом Джийн заговори, в другата ръка на момчето блесна кама. То пусна монетите и нападна. Едрият мъж бутна настрани протегнатата ръка на момчето, почти я прегъна на две и заби дясно рамо в корема му. После без никакво усилие метна момчето на раменете си, прехвърли го презглава и то се стовари на пода по очи, гърчейки се, до последния Пич, извадил нож на Джийн.
— … Калас. По-точно Таврин Калас. — Джийн се усмихна. — Добра идея — да ме нападне, докато говоря. Това поне мога да го уважа. — Джийн отстъпи назад, тътрейки крака, и прегради изхода. — Но ми се струва, че тънката философска концепция, която се опитвам да ви втълпя, може и да не е стигнала до ума ви. На всички ви ли трябва да сритам задниците, за да схванете намека?
Последва хорово мърморене — значителен брой от момчетата клатеха глави, макар и неохотно.
— Добре. — Изнудването после мина гладко. Джийн събра доволно количество монети, с които двамата с Локи можеха да се скатават в странноприемницата цяла седмица.
— Сега си тръгвам. Почивайте си и довечера поработете добре. Утре в два часа следобед ще дойда пак. Вече съм новият тартор на Пиринчените пичове и можем да обсъдим как ще стоят нещата.
3
Естествено, те до един се въоръжиха и в два часа следобед на другия ден причакваха Джийн в засада.
За тяхна изненада той влезе в старата работилница заедно с жена стражник от Вел Вирацо. Тя беше висока и мускулеста, облечена с връхна дреха в цвят на синя слива, подплатена отдолу с желязна плетена ризница. На раменете си носеше пиринчени еполети, а дългата й кестенява коса беше прихваната с пиринчени халки в стегната плитка на фехтовачка. Още четирима стражници заеха позиция пред вратата. И те бяха облечени с подобни дрехи, но освен това носеха дълги лакирани пръчки, а на гърбовете им бяха метнати тежки дървени щитове.
— Здравейте, момчета — рече Джийн. Из цялата стая кинжалите, камите, счупените бутилки и тоягите изчезнаха от погледа. — Убеден съм, че някои от вас са познали префект Левасто и нейните хора.
— Момчета — рече безцеремонно префектът и затъкна палци в кожения си колан. От всички нейни стражи само тя носеше къса сабя в проста черна кания.
— Префект Левасто — рече Джийн — е умна жена и началник на умни мъже. Те случайно обичат парите, с каквито в момента аз ги снабдявам в знак на благодарност за тяхната тежка и скучна служба. Ако нещо случайно стане с мен, те ще изгубят един нов източник тъкмо на онова, което много обичат.