Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Мастер Ламора, мастер Танен — рече тя с ясния си тих гласец, — Соколаря от Картейн ви праща поздрави.
6
Локи гледаше момиченцето, зяпнал от изумление. Тя се приплъзна напред като привидение и вече ги деляха само две крачки. Локи се чувстваше глупак — стискаше кинжал срещу момиченце, високо няма и три стъпки още, но после тя се усмихна студено в полумрака и злобата, спотайваща се зад тази усмивка, го накара да стисне по-здраво дръжката. Момиченцето докосна брадичката си.
— Макар че той не може да говори — рече тя.
— Макар че не може сам да говори… — отекна в хор кръгът около търговците, замрял неподвижно в мрака.
— Макар че е полудял — продължи момиченцето, като бавно протягаше ръце с разперени длани към Локи и Джийн.
— Полудял от болка, луд извънмерно… — прошепна кръгът.
— Приятелите му не са го изоставили — довърши момиченцето. — Приятелите му помнят.
Джийн застана до Локи и извади и двете брадви. Остриетата им от закалена стомана се оголиха в нощта.
— Някъде около нас има Вързомагове — прошушна той.
— Покажете се, шибани страхливци! — кресна Локи на момичето.
— Ние показваме своята мощ — отвърна тя.
— Какво повече ви трябва… — прошепна хорът на застаналите в разкривен кръг, а очите им бяха празни като локви с отражения.
— Какво още искаш да видиш, мастер Ламора? — и момиченцето направи зловещ присмехулен реверанс.
— Както искате — рече Локи. — Но не намесвайте тези хора. Говорете ни вие, вашта мамица. Не искаме да причиняваме зло на тези хора.
— Разбира се, мастер Ламора…
— Разбира се… — прошепна кръгът.
— Разбира се, тъкмо това е целта — продължи момиченцето. — Затова трябва да изслушате какво имаме да ви кажем.
— Кажете си тогава защо сме ви, да му се не види.
— Трябва да отговаряте — рече момичето.
— Да отговаряте за Соколаря — рече хорът.
— Да отговаряте. И двамата.
— Точно това ли… Мамка ви! — Гласът на Локи премина в крясък. — Отговорихме за Соколаря. Нашият отговор бяха десет отрязани пръста и един отрязан език — заради трима мъртви приятели. Това, че си го получихте жив, е повече, отколкото той заслужаваше!
— За това не ти ще съдиш! — изсъска момиченцето.
— Маговете от Картейн ще съдят — прошепна кръгът.
— Целият свят знае, че убиеш ли Вързомаг, това е сигурна смърт — рече Джийн. — Това и нищо друго. Ние го оставихме жив и си направихме труда да ви го върнем. Приключихме с тази работа. Ако сте искали по-сложно лечение, трябваше да пратите писмо, мамка ви.
— Това не е работа — рече момиченцето.
— Лично е — прошепна кръгът.
— Лично — повтори момиченцето. — Наш брат бе окървавен. Не можем да оставим това без възмездие.
— Кучи синове! — възкликна Локи. — Вие май наистина се мислите за богове, а, мамицата ви? Не съм пребил Соколаря в някоя уличка, за да му взема кесията. Той помогна за убийството на мои приятели! Не съжалявам, че е полудял, нито пък ви съжалявам вас, останалите! Убийте ни и си гледайте работата, или се измитайте и оставете на мира тези хора.
— Не — отвърна търговецът на скорпиони. Кръгът също прошепна в хор „Не“.
— Страхливци. Пикльовци! — Джийн се беше прицелил с едната брадва в момиченцето. — Няма да ни уплашите с това евтино театро!
— Ако ни принудите — рече Локи, — ще се сражаваме с вас с оръжията, които държим, чак до Картейн. И вие кървите, също като всички нас. Струва ми се, че освен да ни убиете, друго не можете да сторите.
— Не — изкиска се момиченцето.
— И по-лошо можем — обади се продавачката на плодове.
— Можем да ви оставим живи — додаде търговецът на скорпиони.
— Да живеете в несигурност — продължи момиченцето.
— В несигурност… — произнесе хорът на търговците, докато отстъпваше назад и разширяваше кръга.
— Под наблюдение — рече момиченцето.
— Следени — рече кръгът.
— А сега чакайте — рече момиченцето. — Играйте си игричките, преследвайте малките си богатства…
— … и чакайте — прошепна хорът. — Чакайте нашия отговор.
— Чакайте да дойде нашето време.
— Винаги сте ни наблизо — рече момиченцето. — И винаги сте пред очите ни.
— Винаги — прошепна кръгът от хора, които бавно се разпръскваха обратно към сергиите си и местата, където стояха само преди минути.
— Ще ви сполетят злини — произнесе малкото момиченце, преди да се изгуби. — Заради Соколаря от Картейн.