Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Локи и Джийн останаха безмълвни, докато търговците около тях се връщаха по местата си на Нощния пазар, а фенерите и запалените в бъчви огньове отново грейнаха и окъпаха всичко с топла светлина. И всичко свърши — търговците продължиха да подканват настоятелно или да дебнат отегчено и отново забърбориха помежду си. Локи и Джийн скриха оръжията си, преди някой да ги е забелязал.
— Богове! — възкликна Джийн. Видимо трепереше.
— Изведнъж почувствах, че на тая проклета въртележка изобщо не съм се напил достатъчно — рече тихо Локи. Гледката пред очите му се замъгляваше по краищата. Той докосна бузата си и с изненада установи, че плаче. — Копелета! — измърмори той. — Дечурлига. Нещастни страхливи самохвалковци.
— Да — потвърди Джийн.
Двамата отново тръгнаха, като се оглеждаха предпазливо. Момиченцето, което говореше от името на Вързомаговете, сега седеше до възрастен мъж и прибираше под негово наблюдение плодовете в малки кошнички със сушени смокини. Когато ги подминаха, тя им се усмихна срамежливо.
— Мразя ги! — прошепна Локи. — Мразя това. Според теб наистина ли са ни намислили нещо, или това беше просто за сплашване?
— Сигурно са верни и двете — въздъхна Джийн. — Богове! Strat peti. Стряскаме ли се, или продължаваме да залагаме? В най-лошия случай имаме няколко хиляди натрупани солария в Кулата. Можем да ги осребрим, да се качим на някой кораб и утре преди обед вече да сме потеглили.
— Накъде?
— Навсякъде другаде.
— На тези гадове не можеш да им избягаш, не и ако са се заловили с тебе насериозно.
— Да, но…
— Мамка му на Картейн. — Локи сви юмруци. — Знаеш ли, май разбирам! Май разбирам защо Сивия крал се е чувствал така. Никога не съм бил там, но ако можех да смажа Картейн, да изгоря това шибано място, да накарам морето да го погълне… Бих го направил. Боговете да са ми на помощ, бих!
Джийн изведнъж се спря.
— Има… още един проблем, Локи. И нека боговете ми простят.
— Какъв?
— Дори и ти да останеш… аз не бива. Аз трябва да се махна, и то възможно най-далеч от теб.
— Що за глупости, мамка му?!
— Те знаят името ми! — Джийн сграбчи Локи за раменете и Локи потръпна — старата рана под лявата му ключица не понасяше тази желязна хватка. Джийн мигом се усети и отпусна пръсти, но гласът му остана все така настоятелен. — Истинското ми име, и те могат да го използват. Могат да ме превърнат в кукла, също като тези клетници. Аз съм заплаха за теб във всеки миг, в който съм до теб.
— Изобщо не ми пука от това, че ти знаят името! Да не откачи?
— Не, но ти си още пиян и не мислиш нормално.
— Мисля! Искаш ли да заминеш?
— Не! О, богове, разбира се, че не! Но съм…
— Млъкни веднага, ако не искаш да ти се случи нещо.
— Разбери, че си в опасност!
— Разбира се, че съм в опасност. Та аз съм смъртен. Джийн, боговете те обичат, аз няма да те натиря, мамка му, и няма да те оставя сам да се натириш! Загубихме Кало, Галдо и Дървеницата. Ако те отпратя, ще загубя последния си приятел на света. И кой печели тогава, Джийн? Кой е защитеният?
Джийн се прегърби и Локи изведнъж усети, че започва преходът от изтрезняването към главоцепа. Той изстена.
— Джийн, винаги ще се чувствам ужасно заради това, което ти причиних във Вел Вирацо. И никога няма да забравя колко дълго издържа с мен, когато трябваше да вържеш тежести за краката ми и да ме изхвърлиш в залива. Боговете да са ми на помощ, без теб никога не бих могъл да се оправя. И не ми пука колко Вързомага знаят проклетото ти име.
— Де да можех да бъда сигурен, че си наясно с това.
— Това е нашият живот — рече Локи. — Това е нашата игра, в която вложихме две години. Това е нашето богатство, което ни чака да го откраднем в Кулата на греха! Цялата ни надежда за бъдещето. Така че майната му на Картейн! Те искат да ни убият и ние не можем да ги спрем. Какво ли друго ни остава? Няма да се стряскам от сенките заради тия копелета! Продължаваме! Двамата заедно.
Повечето търговци на Нощния пазар бяха забелязали разпаления частен разговор между Локи и Джийн и не смееха да ги закачат. Но един от последните, в северния край на пазара, или беше не чак толкова чувствителен, или по-отчаян да продаде нещо и се провикна към тях:
— Забавни издялкани фигурки, господа? Нещичко за жената или детето в живота ви? Нещо изящно от града на Изобретенията? — Беше подредил десетки малки екзотични играчки върху дървена щайга. Дългото му парцаливо кафяво палто отвътре беше подплатено с позлатени кръпки в многобройни крещящи цветове — оранжево, лилаво, сребристо, жълто с цвета на горчица. Той разиграваше цветна дървена фигура на копиеносец на четири конеца, които държеше в лявата си ръка, и с леки движения на пръстите я караше да напада с копието въображаем враг. — Марионетка? Малка кукличка за спомен от Тал Верар?