Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Джийн се вторачи в него и чак след няколко мига отговори:
— Прощавайте, но кукличка не бих поискал за нищо на света.
Локи и Джийн не си казаха нищо. Със сърце, свито от болка, равна на онази в главата му, Локи последва здравеняка навън от голямата галерия и в Саврола, нетърпелив да се скрие отново зад високи стени и заключени врати, макар и да не можеха да ги опазят.
Спомен:
Капа на Вел Вирацо
1
Локи Ламора пристигна във Вел Вирацо преди близо две години с желанието да умре и Джийн Танен бе склонен да го остави да го сбъдне.
Вел Вирацо е дълбоководно пристанище на около стотина мили югоизточно от Тал Верар, изсечено във високите скали, опасващи континенталния бряг на Пиринчено море. Този град с население осем-девет хиляди души отдавна бе попаднал не по своя воля под властта на верарците и се управляваше от губернатор, назначаван пряко от Архонта.
Току покрай брега редица от тънки кули от елдерглас се издигаше на двеста стъпки над водата — поредният елдренски артефакт с неразгадаемо предназначение по крайбрежието, изобилно отрупано с изоставени чудеса. Стъклените пилони завършват с платформи, петнайсет стъпки широки, които понастоящем се използват като фарове, обслужвани от осъдени за дребни престъпления. Лодки ги докарват, за да се изкачат по увисналите от пилоните въжета с възли. След като се изкачат, те вдигат горе и припасите си и се подготвят за няколкоседмично изгнание, по време на което поддържат червените алхимични лампи, големи колкото колибки. Не всеки слиза оттам с всичкия си, ако изобщо доживее да слезе.
Две години преди съдбовната игра на Въртележката на късмета един масивен галеон се устреми към Вел Вирацо под червеното сияние на крайбрежните фарове. Моряците по ноковете на реите махаха, донякъде жалостиво, донякъде подигравателно, на самотните фигури върху пилоните. Гъсти облаци, струпани на западния хоризонт, бяха погълнали слънцето и меко сияние заливаше вълните под първите вечерни звезди.
Топъл, влажен бриз духаше откъм брега към морето. Тънки нишки мъгла сякаш се процеждаха от сивите скали от двете страни на стария пристанищен град. Пожълтелите марсели на галеона бяха свити, когато той се подготви да застане на дрейф на около половин миля от брега. Малката лодка на началника на пристанището се устреми насреща му. На носа й зелени и бели фенери се люшкаха в ритъма на осмината гребци.
— Кой е корабът? — Началникът на пристанището стоеше до фенерите на носа и крещеше през тръба от трийсет крачки разстояние.
— „Златна печалба“ от Тал Верар — извикаха в отговор от носа на кораба.
— Желаете ли да пристанете?
— Не! Имаме само пътници, които ще дойдат с лодка.
Най-долната каюта на кърмата на „Златна печалба“ миришеше силно на пот и болест. Джийн Танен току-що е бе върнал от горната палуба и отново усещаше непоносимата миризма, което само засилваше лошото му настроение. Той метна към Локи една закърпена синя туника и скръсти ръце.
— Мамицата му — рече той. — Пристигнахме. Слизаме от тоя проклет кораб отново на хубав, твърд камък. Облечи си проклетата туника, ще спуснат лодка.
Локи бутна туниката с десница и се намръщи. Седеше на ръба на една койка, облечен само в брич — по-слаб и по-мръсен, отколкото Джийн го бе виждал някога. Ребрата му стърчаха под бледата му кожа като скелета на недовършен кораб. Косата му беше потъмняла от мазнина, дълга и страшно рошава. Тънката четина на брада обрамчваше лицето му.
Горната част на лявата му ръка беше изподраскана от лъскавите червени линии на едва хванали коричка прорези. На лявата му предмишница имаше покрита със струпеи прободна рана, а под нея мръсна ивица плат омотаваше китката му. Лявата му ръка бе цялата в заздравяващи охлузвания. Избеляла превръзка покриваше отчасти грозна рана отляво на гърдите му, на няма и педя над сърцето. За трите седмици пътуване по море отоците на бузите, устните и счупения нос на Локи бяха спаднали значително, но той все още изглеждаше така, все едно се е опитал да целуне развилняло се муле. На няколко пъти.