Град на стълби [City of Stairs - bg]

Шара отклонява поглед.

— Аз… извинявай — казва Виня. — Беше грубо от моя страна. Сигурна съм, че разбираш обаче… Рядко мога да си позволя дори обикновено съчувствие, дори в този случай.

— Знам — казва Шара. Леля Виня е поела поста на външен министър преди малко повече от седем години. Но и преди това, винаги, именно тя е била човекът с власт в министерството, офицерът, до когото стигат всички решения, преди да продължат в една или друга посока; накрая просто са го направили официално. След повишението ѝ границите на министерството са се разширили, пипалата му са проникнали надълбоко — в търговията, икономиката, политическите партии, управлението на околната среда. И сега всеки път, когато Шара се озове близо до Сейпур — което се случва много рядко, — чува хората да шушукат, че Виня Комейд, матриархът на изтъкнатото семейство Комейд и една от най-големите клечки в Галадеш, е хвърлила око на още по-висок пост, този на министър-председател. Тази идея едновременно плаши и вълнува Шара — ако леля ѝ заеме най-високия пост в Сейпур и на практика в света, може би тя най-сетне ще може да се върне у дома… Но какъв ще е домът, в който да се върне?

— Ако не ти беше обучила Ефрем — казва Виня, — ако не се беше писала доброволец да го запознаеш с основите на занаята, ако не беше прекарала толкова много време с него… знаеш, че бих възложила тази мисия на теб, при това без да се замислям, скъпа. Но на водещите офицери е забранено да разследват смъртта на свои оперативни агенти и ти го знаеш.

— Не съм била негов водещ агент. Само го обучих.

— Така е. Но трябва да признаеш, че и преди си била склонна към рисково поведение, особено когато става въпрос за неща от лично естество.

Шара въздъхва.

— Честно, не мога да повярвам, че отново говорим за това.

— Аз пък мога, дори ако ти не искаш да слушаш. Защото в политическите кръгове все се намира някой да го припомни, опитам ли се да набера средства.

— Беше преди седемнайсет години!

— Преди шестнайсет. Знам. Избирателите може и да имат къса памет. Не е така при политиците.

— За всичките години, откакто работя в чужбина, да е имало и сянка от скандал около мен? Познаваш ме, лельо. Добра съм в работата си, много добра.

— Няма да отрека, че си ми от голяма помощ, скъпа — казва Виня, после въздъхва и се замисля.

Шара контролира грижливо изражението си, докато премисля на бързи обороти случилото се през последните пет минути. Разговорът не върви според очакванията ѝ — смятала е, че леля ѝ ще я смъмри строго, защото по всичко личи, че Шара се е натъкнала на много по-сериозна и опасна операция, в която Пангуи очевидно е бил замесен. Но дотук леля Виня реагира, все едно Пангуи е обикновен историк на дипломатическа мисия… „Което означава, че или не знае, или не иска аз да знам, че знае.“