Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Къщата бе стара, но чиста, с малка всекидневна, две още по-малки спални и старомодна кухня. Луси избра стаята с две легла. Тапетите на оранжево каре се бяха разлепили по краищата и не си отиваха с евтината покривка на цветни мотиви в пурпурно и зелено, но тя бе твърде благодарна на стената, разделяща леглото й от Панда, за да обръща внимание на подобни дреболии.
Преоблече се в шортите и се запъти към кухнята. Тя беше обзаведена с метални шкафове, с издраскани и протрити плотове, а подът бе покрит със сив линолеум. От прозореца над мивката се откриваше гледка към залива, а близката врата водеше към малка дървена веранда, където имаше пластмасова маса, два разкривени градински платнени стола, грил на газ и някакви рибарски такъми.
Тя завари Панда да се взира в ниските палми, растящи покрай брега на езерото. Краката му бяха подпрени на перилото и в ръката си държеше кутия с кока-кола. Поне не се бе заредил с обичайния стек с шест бири. Той не й обърна никакво внимание, докато тя проверяваше грила и оглеждаше въдицата. Мълчанието му я изнервяше.
- Тук е горещо - отбеляза Луси накрая.
Той отпи от колата, без да си дава труд да й отговоря. Младата жена отвърна поглед от противната тениска, която през целия ден се правеше, че не забелязва. Представата на Панда за мъжка елегантност не се простираше по-далеч от душ и чифт чисти дънки. Прободе я нежелан копнеж по Тед, милия, чувствителен, спокоен и сговорчив жених, когото най-безобразно бе предала.
- Не би било зле да има един плажен чадър - подхвърли тя.
Единственият му отговор бе мълчание.
Луси зърна в далечината туристическо корабче, мержелеещо сред блатните кипариси, обрасли с испански мъх.
- Ако бях рокер, щях да си измисля по-хубаво име от Панда.
Вайпър.
Той смачка в юмрук кутията от кола, слезе от верандата и се отправи към задния двор, като пътьом хвърли кутията в черното пластмасово кошче. Докато се отдалечаваше към езерото, Луси се отпусна на овакантения от него шезлонг. Тед беше прекрасен събеседник и най-добрият слушател, когото познаваше. Той се държеше така, сякаш бе очарован от всичко, което тя казваше. Разбира се, той се държеше така с всички, дори с откачалките, но все пак... Никога не го бе виждала да проявява нетърпение или да избухва - никога не бе чула една груба дума от него. Той беше добър, търпелив, грижовен, разбиращ и въпреки това тя го бе изоставила. Какво говореше това за нея?
Тя придърпа с крак втория стол. С всяка изминала минута се чувстваше все по-тъжна и потисната. Панда бе стигнал до малкия кей. На брега лежеше преобърнато кану, орли рибари браздяха водата. Той не и бе казал за колко време е наел къщата, само й даде да разбере, че тя може да си тръгне по всяко време и колкото по-скоро, толкова по-добре. Но наистина ли Той искаше точно това? Луси все повече се убеждаваше, че той е по-умен, отколкото си дава вид, и тя не можеше да се отърси от натрапливия страх, че захранва с информация жълтата преса. Ами ако се е досетил, че продавайки историята й, може да спечели много повече от хиляда долара?
Тя се спусна по стъпалата и продължи към брега, където той стоеше до кануто. Зарови петата на маратонката си в прахта. Той дори не я погледна. Луси съжаляваше, че не си бе избрала за спътник някой, който не си падаше по тягостното мълчание и нe лепеше по мотоциклета си отвратителни стикери. Но тя съжаляваше за много неща. Че не бе избрала по-недостоен жених, когото да зареже пред олтара, някой, който е направил нещо -каквото и да е - за да заслужи този позор. Но Тед не беше сторил нищо и една грозна част от нея го мразеше, задето е толкова по-добър от нея.
Не можеше повече нито миг да мисли за това.
-Аз обичам да ловя риба - изтърси тя. - Хвърлям обратно рибата. С изключение на онзи път, когато участвах в една от програмите на образователната организация „Аутуорд Боунд“. Тогава оставих рибата, защото...
-Не ме интересува. - Той се изправи и я изгледа продължително, този път без да я разсъблича с очи; бе спрял да прави това, но я гледаше така, сякаш виждаше на рентген всяка част от нея, дори части, за които самата тя не подозираше, че същест-вуват. - Обади се на Тед и му кажи, че съжаляваш. Обади се на родителите си. Минаха три дни. Изживя приключението си. Време е богатото момиченце да се прибере у дома.