Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Възможностите за избор в Алгария бяха крайно ограничени. Единственото място, където нямаше да съм принудена да живея на колела, беше Крепостта. Но тя не беше град в истинския смисъл, а капан, заложен за мургите, които се спускаха отвъд Източното укрепление, за да крадат коне. Другият вариант беше селцето Алдурфорд, първата столица на Леката стъпка. След като Геран се ожени и през 4801 г. се роди синът му Дарел, аз започнах полека-лека да внушавам на новия наследник, че е крайно неудобно да се живее в дом на колела и да си подчинен на волята на стадото, което те тегли постоянно към нови пасбища. Разказвах на Дарел истории от градския живот, описвах му удобствата и уюта на каменните къщи, изтъквах му предимствата на цивилизацията като противоположност на самотата при номадите.
И така, през 4825 ние заминахме за Алдурфорд. Тогавашният ковач в града не се откъсваше от чашката ни денем, ни нощем и прекарваше цялото време в местната кръчма, вместо в ковачницата. Затова щом се настанихме в покрайнините и аз купих ковачница на Дарел, той не можеше да се отърве от поръчки. Едва му оставаше време да вдигне очи от чука и наковалнята. Това пък го предпазваше от нередни помисли и прегрешения.
Едва като навърши трийсет, Дарел най-сетне се ожени за местната хубавица Адана и двамата заживяха щастливо. Сигурно не е редно да го казвам, но аз май бях най-щастливата от всички. Номадите нямат обичай да се къпят редовно, а хората, които са постоянно сред крави и коне, скоро започват да миришат като тях. След като двамата с Дарел вече имахме собствен дом, в продължение на година аз настървено се къпех по два пъти на ден.
Бракът на Дарел и Адана беше щастлив, пък и ние с нея се разбирахме чудесно. Бях купила неголяма къща в покрайнините на града и двете със съпругата на племенника ми прекарвахме повечето време в кухнята.
През 4841 Адана роди син. Кръстихме го Гарел — хубаво риванско име — и аз най-сетне си отдъхнах. За първи път през дългите години на моето бдение над риванския род се сблъсквах с опасността от безплодие. Страхът, че това пак може да се повтори, не ми даваше мира в продължение на векове.
През 4850 се случи онова знаменито слънчево затъмнение. Слънчеви затъмнения е имало и преди това, но този път беше доста по-различно. Примитивните хора — а това определение е в сила за по-голямата част от човечеството — гледат на затъмненията със страхопочитание. Астрономите са наясно каква е причината за тези природни явления и дори могат да ги предвиждат с доста голяма точност. Затъмнението през 4850 г. обаче беше събитие от първостепенна важност. За звездобройците то беше изненада — нищо не подсказваше неговото настъпване — затова те не осъзнаха необходимостта от него. За това затъмнение споменаваха всички пророчества, ето защо то трябваше да се случи. Напълно е възможно Торак сам да беше скрил слънцето, та да изпълни пророчеството за собствената си поява пред света. Това е напълно по силите му.
И така, когато светът изведнъж потъна в мрак посред бял ден, до мен достигна гласът на майка ми. Сепна ме това колко настоятелно звучи.
„Този миг чакахме през цялото време, Поул — победоносно заяви тя. — Бъди готова.“
„За какво да съм готова?“
„Торак идва насам. Напуснал е Ашаба и е на път към Мал Зет. Той ще свали от трона един крал и ще поеме властта над Малория. После ще тръгне на запад, за да вземе Сферата.“
„С колко време разполагаме?“
„Най-вероятно е твърде малко. Ще загубиш много време в битките, но това не е толкова важно. Задава се едно от онези неща, които ще се решат чрез събитие. Детето на Светлината ще срещне Детето на Мрака в Арендия.“
„Дарел ли е Детето на Светлината?“
„Не. Събитието, в което главни действащи лица ще са Торак и риванския крал, все още предстои.“
„Добре тогава, кое е Детето на Светлината?“
„Този път съм аз.“
„Ти?!“
„Да, но не аз ще срещна Торак в Арендия. Това няма да е и Дарел. Сега ще бъдем въвлечени в поредица от събития, които проправят пътя на главното от тях.“
„Не може ли да си малко по-конкретна, майко?“ — попитах малко рязко аз.
„Не мога. Ако знаеш прекалено много, няма да постъпиш така, както е писано. Нека не си играем с огъня, Поул! Сега не е време за необмислени и рисковани експерименти.“