Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 276
Перейти на страницу:

И така, южнокитайците са развили свое производство на храни и съответните технологии, възприели са писмеността и още някои технологии, както и политически структури от Северен Китай, след което са пристъпили към колонизирането на тропическа Югоизточна Азия и Тайван, като в повечето случаи са успели да изместят напълно предишните обитатели на тези земи. В самата Югоизточна Азия някои от потомците на тези южнокитайски колонисти и производители на храни, например народността юмбри в планинските джунгли на Североизточен Тайланд и Лаос, са се върнали отново към лова и събирачеството, докато най-близките им роднини, виетнамците (чийто език принадлежи към същата австроазиатска подгрупа, в която влиза и юмбрийският), са продължили да се изявяват като производители на храни в плодородната Червена делта и дори са създали своя обширна империя, в която основна роля е играло металообработването. По същия начин някои потомци на австронезийски земеделци, емигрирали от Тайван и Индонезия, например народността пунан в джунглите на Борнео, са били принудени да се върнат към лова и събирачеството, докато техните родственици, установили се на Ява с нейните богати вулканични почви, не само са останали производители на храни, но под влиянието на Индия са основали свое царство, възприели са една от индийските писмености и са съградили онзи величествен будистки комплекс в Боробудур. Австронезийците, колонизирали Полинезия, са изпаднали в изолация от прародината и затова са останали без писменост и металообработване. Но в Глава II видяхме, че полинезийската социалнополитическа организация, както и икономика, е била подложена на значителни диверсификации съобразно различните околни среди. В рамките на едно и също хилядолетие някои източнополинезийски колонисти, например тези на Чатъмските острови, са се завърнали към лова и събирачеството, докато други, установили се на Хаваите, са успели да създадат протодържава и да развият интензивно производство на храни.

Когато накрая са дошли и европейците, техните технологически и прочее предимства са им позволили да установят (временно) контрол над по-голямата част от тропическа Югоизточна Азия и тихоокеанските острови. Затова пък местните вируси, а и местните производители на храни са осуетили усилията им да се заселят по-масово в тази част на света. Днес някакви по-големи европейски популации има само в Нова Зеландия, Нова Каледония и Хаваите, а това са все големи и отдалечени от екватора острови, което означава, че и климатът им е по-умерен и сравнително близък до европейския. Но за разлика от Австралия и двете Америки, цяла Източна Азия и повечето тихоокеански острови и до днес си остават населени от източноазиатски и тихоокеански народи.

Глава XVIII

Сблъсъкът на двете полукълба

Най-осезателните демографски размествания през последните тринайсет хилядолетия са предизвикани в по-ново време от сблъсъка между обществата на Стария и Новия свят. Както видяхме в Глава III, най-драматичният и решителен момент е когато шепа конкистадори, предвождани от Писаро, успяват да пленят Атауалпа, императорът на инките и едноличен повелител на най-голямата, най-богата, най-многолюдна и най-напреднала в административно и технологическо отношение държава, създавана някога от коренни американци. Пленяването на Атауалпа е не просто отделен епизод, а символ на европейското завладяване на двете Америки, тъй като същата комбинация от проксимални фактори е и в основата на покоряването на останалите индиански общества. Нека се върнем отново на този сблъсък между двете земни полукълба, като приложим и онова, което научихме след Глава III. Основният въпрос, на който трябваше да намерим отговор, гласеше следното: защо европейците са достигнали и завладели земите на коренните американци, а не обратното? За начало нека сравним състоянието, в което са се намирали тези два типа общества през 1492-ра — годината, в която Колумб „открива“ Америка.

Да започнем с производството на храни — основен детерминант на броя на местното население и неговата социална структура, което ще рече и един от основните фактори, улеснили самата Конкиста. Най-отчетливата разлика между европейския и американския тип производство е свързана с наличието на едри бозайници, които с течение на времето могат да се превърнат и в домашни животни. В Глава IX се запознахме с 13-те животински вида на Евразия, превърнали се в нейни основни източници на протеин (под формата на месо и мляко), въ̀лна и кожи, основни транспортни средства, както и незаменими помощници по време на война и мир, тъй като не само са теглели рала и бойни колесници, но и са осигурявали тор за посевите. Благодарение на всичко това те са играли изключително важна роля при интензифицирането на производството на храни. До Средновековието, когато водениците и вятърните мелници са започнали да ги изместват, едрите евразийски бозайници са били и един от основните местни източници на „промишлена“ енергия (наред с човешката мускулна сила) — например точно те са задвижвали мелничните камъни и са черпели вода от кладенците.

1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)