Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Трето, европейците са имали редица предимства и по отношение на енергийните ресурси, които са им позволили да „механизират“ до известна степен своето производство. Предимството, с което са се сдобили най-рано — това е животинската тяга в лицето на едрия рогат добитък, конете и магаретата, които са теглели техните рала и каруци, въртели са мелничните камъни и „чекръците“, с които са напоявали нивите. Водениците са се появили още в Римската епоха, а през Средновековието към тях са се добавили и вятърните мелници. Съчетани с най-различни колесни системи, първите механични приспособления не само са мелели зърно и черпили вода, но са извършвали и много други промишлени дейности: стривали са захар и сол, поддържали са огъня в пещите, топели са руда, правели са хартия, полирали са камъни, изстисквали са зехтин от маслините, тъкали са платове и са рязали дърва. Според общоприетото мнение началото на индустриалната революция е с въвеждането на парната тяга в Англия през XVIII в., но строго погледнато, в отделни части на Европа тя е била започнала още през Средновековието, просто функциите на парата са били изпълнявани от водата и вятъра. Колкото до 1492 г., всички тези дейности, в които е намирала приложение силата на животните, водата и вятъра, вече са били усвоени в цяла Евразия, докато в двете Америки същите функции са били изпълнявани от човешките мускули.

Много преди да намери приложение в енергийната конверсия, колелото вече е играело основна роля в превоза на евразийските стоки и суровини. Нямам предвид само каруците, теглени от животни, но и ръчните колички, които, макар и задвижвани с човешка сила, са можели да пренасят много по-големи товари. Освен в грънчарството, колелото е намерило приложение и в такива доста по-комплицирани дейности като часовникарството. Нито едно от тези приложения на колелото обаче не е било познато на коренните американци — присъствието му е регистрирано само в мексиканските керамични играчки.

Другата област в технологията, която определено си струва да се спомене, е морският транспорт. Много от евразийските общества са разполагали с големи плавателни съдове, някои от които са можели да плават срещу вятъра и дори да прекосяват океани, тъй като са били екипирани със секстанти, магнитни компаси, кормила и далеч не на последно място оръдия. Със своя капацитет, скорост, маневреност и водопроходимост евразийските кораби значително са превъзхождали саловете, с които все още е била извършвана търговията между най-напредналите общества в Новия свят — тези в Андите и Мезоамерика. Тези салове със сигурност не са били особено маневрени, можели са да плават само по вятъра и са вършели работа само по тихоокеанското крайбрежие. Достатъчно е да отбележим, че по време на първата експедиция до Перу корабът на Писаро с лекота настига и пленява един от тях.