Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
В онези части, където то все пак се е развило, земеделието е страдало от пет основни недостатъка в сравнение с евразийското: 1) зависело е най-вече от бедната на протеин царевица — за разлика от разнообразните и богати на протеин евразийски житно-зърнени култури; 2) сеитбата е била извършвана на ръка, „семе по семе“, или с отделни посади, вместо да се засяват по-големи площи; 3) по понятни причини е била непозната дълбоката оран, която би позволила на земеделеца не само да обработва по-големи площи, но и да усвоява някои плодородни, но трудни за „прекопаване“ почви като тези във Великите равнини; 4) липсата на животинска тор, която би обогатила почвата; 5) използването само на човешка мускулна сила в такива основни земеделски дейности като вършитба, оран и напояване. Всички тези разлики подсказват, че през същата тази 1492 г. евразийското земеделие е осигурявало много повече калории и протеин срещу положения труд в сравнение с това на коренните американци.
Тези разлики в производството на храни са и една от основните причини за диспропорционалното развитие на евразийските и коренните американски общества. Колкото до производните проксимални фактори, улеснили Конкистата, най-важните включват различията между вирусите, технологиите, политическите системи и писмените системи. От тях най-пряко отношение към различията в производството на храни са имали вирусите. Заразните заболявания, които редовно са навестявали евразийските общества и затова повечето евразийци са успели да развият имунитет или генетична резистентност срещу тях, са включвали всички по-известни масови убийци в човешката история: едрата и дребна шарка, инфлуенцата, чумата, туберкулозата, тифът, холерата, маларията и пр. Срещу целия този злокобен списък Америка е можела да извади само едно масово заразно заболяване, което със сигурност е било познато в предколумбовите общества и това е несифилитичната трепонема. (Както обясних в Глава XI, все още не е доказано със сигурност дали сифилисът е възникнал в Евразия или в Америка, а твърдението, че туберкулозата е присъствала в Новия свят и преди идването на Колумб според мен е лишено от каквито и да било основания.)
Колкото и парадоксално да звучи, тази не просто регионална, а континентална разлика в смъртоносните вируси се е дължала на разликите между домашните животни на Евразия и двете Америки. Повечето микроби, отговорни за човешките заболявания, са еволюирали от своите доста подобни предци, които пък са причинявали аналогични заболявания сред домашните животни, с които производителите на храни са установили тесен контакт още преди 10 000 години. Евразия е разполагала с много такива животни и съответно е развила и много вируси — за разлика от двете Америки, които са се сдобили само с няколко. Другите причини, поради които индианските общества са се сдобили с толкова малко смъртоносни микроби, се свеждат до това, че селищата — които са идеална среда за развитието на заразни заболявания — са възникнали в двете Америки цели хилядолетия след като са се появили в Евразия. Освен това градове са се появили само в три региона на Новия свят (Андите, Мезоамерика и югозападната част на Съединените щати), но те никога не са били свързани с такива оживени търговски маршрути, по които чумата, инфлуенцата и по всяка вероятност едрата шарка са пристигали от Азия в Европа. Ето защо дори маларията и жълтата треска, т.е. заболяванията, превърнали се след време в най-сериозното препятствие пред европейската колонизация на американските тропици и едва не осуетили прокопаването на Панамския канал, всъщност не са възникнали на американска почва. Техните причинители също са родени отвъд океана — това са микроби от тропиците на Стария свят, пренесени в Америка от европейците.