Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Освен във вирусите и технологиите, евразийските и коренните американски общества са се различавали и в политическата си организация. В края на Средновековието и началото на Ренесанса по-голямата част на Евразия вече е била под контрола на различни държави. Сред тях изпъкват Хабсбургската, Османската и Китайската, както и моголската в Индия и монголската държава (започнала като племенен съюз и достигнала своя апогей през XIII в.), които са били все огромни многоезични „амалгами“, образувани чрез завладяването на други държави. По същата причина те най-често се определят като империи. Много от евразийските държави са имали и съответните религии, които са спомагали за укрепването на държавната власт, тъй като са легитимирали политическите лидери и са оправдавали войните срещу други народи. Племенните и груповите общности в Евразия са се ограничавали главно с арктическите рибари-еленовъди, сибирските ловци-събирачи и някои анклави на ловци-събирачи в Индийския полуостров и тропическа Югоизточна Азия.

Америка е имала само две империи, ацтекската и инкската, които са напомняли евразийските по площ, брой на населението, многоезичие, религии и генезис (чрез завладяване на по-малки държави). Това са били единствените политически обединения, които са разполагали с достатъчно ресурси, сравними с евразийските, за извършване на обществени дейности и водене на войни. За сметка на това само в Европа е имало цели седем държави (Испания, Португалия, Англия, Франция, Холандия, Швеция и Дания), които са разполагали с нужните ресурси, за да колонизират и двете Америки в периода между 1492 и 1666 г. В Новия свят е имало и много етнархии (някои от които на практика малки държави) — най-вече в тропическа Южна Америка, Мезоамерика (извън обхвата на ацтекската власт) и югозападната част на днешните Съединени щати. Останалата част от двете Америки е била организирана само на племенно и групово ниво.