Скрутатор [bg]

— Много добре — каза той. — Разрешавам ви да останете до сутринта. Още призори ще започнете поправките, за да си вървите. — Домакинът пое нагоре по стълбите, но на прага се обърна. — Донесете ми това устройство. — Пръстът му посочи газогенератора.

— Веднага, сър — рече Флид, правейки знак на Иризис и Флангърс. — Ще желаете ли да разгледате и контролера?

— С неговия модел съм запознат — отвърна мъжът и изчезна вътре.

Бегълците събраха багажа си.

— Най-добре вземете и храната — каза Флид. — Той не изглежда особено гостоприемен.

Мас се погрижи за припасите, включително и еленския бут. Ниш и Флангърс пренесоха генератора, а малката Инуи пристъпваше зад тях, гушнала контролера си — той бе неин любим, близък и семейство. Единствено връзката с него ѝ даваше сили да продължи.

Иризис грабна торбата си и ги последва. Физ Горго бе мрачно място, с масивен строеж, но неприветливо. По стените не висяха гоблени, никакви килими не красяха подовете. Всички мебели бяха изключително простовати. Коридорът бе просторен и висок, стаите споделяха обширността, но бяха украсени единствено с древни символи, вложени в стените. И бе студено. Иризис си припомни завода, в който бе прекарала по-голямата част от живота си.

След като прекосиха почти половината коридор, домакинът им спря пред една отворена врата.

— Можете да нощувате тук. Има печка. Вода си изтеглете от малката цистерна с помощта на проклетото си приспособление. Приятна вечер. — Той кимна формално.

Иризис влезе последна. Това ѝ предостави възможност да го огледа. Мъжът изглеждаше на средна възраст, но запазен.

Домакинът улови погледа ѝ и се обърна, за да я огледа от глава до пети. Тя дръзко го погледна в очите, докато минаваше край него. Знаеше, че очите му са се задържали и след отминаването. За момент бе забелязала странен, почти печален поглед от негова страна, но той бе траял само миг.

Флид се засмя.

— С него няма да успееш.

— Изобщо нямам намерение да успявам, както очарователно се изразихте — ледено отвърна тя.

— Кой е той? — попита Мас, нарушавайки дългото си мълчание.

— Хайде сега — укорително рече скрутаторът. — Искаш да ми кажеш, че най-добрият ми шпионин не знае?

Ейрин Мас изглеждаше объркан.

— Никога не съм работил на Мелдорин.

— Не познаваш ли Историите, човече?

— Но…

Обади се Ниш:

— Това несъмнено трябва да е лорд Игур, велик гадател, за когото се споменава в няколко сказания, включително онова за Огледалото. Смятах, че той е умрял отдавна.

— Не си бил единствен — рече Флид. — В края на това сказание той е изчезнал — преди около двеста години — и оттогава не е бил виждан. Всички са сметнали, че е мъртъв. Почти всички.

— Но защо се е върнал в това противно място? — каза Иризис. — Разполагал е с цял Сантенар.