Скрутатор [bg]

— Изглеждаш както преди, само че в засилена степен.

— Много благодаря за комплимента — каза Иризис, преструвайки се на ядосана. — Всъщност…

— Имам предвид като човек. Изглеждаш по-уверена, още по-решителна и… удовлетворена от себе си.

— Само ако знаеше! — възкликна тя. — В известен смисъл наистина открих удовлетворение. Животът ми никога не е съдържал толкова несигурност, аз съм бегълка, заплашвана от смъртна присъда, екзекуцията ми несъмнено ще бъде отвратителна, и все пак… Ниш! — Тя отново го прегърна. — Възвърнах си таланта. Вече не съм измамница. Чувствам се почти щастлива.

— За мен ти никога не си била измамница, Иризис.

— Но в собствените си очи бях. — След кратък размисъл тя каза: — А ти как си, Ниш? Изглеждаш променен. Нямаш нищо общо с мъжа, който ни напусна миналата зима.

— С момчето — презрително каза той. — Тогава още не бях мъж. Да, промених се. Преживях достатъчно приключения за десет нормални живота.

— Имало е полза. — Иризис го огледа. — Станал си красавец. Брадата ти ми харесва.

— За предпочитане е пред ежедневното остъргване на лицето. — Механикът също я погледна. — Ти изглеждаш по-смайващо от всякога. Изглеждаш в разцвета на красотата си.

— За известно време имах нов любим, и то самият скрутатор. Но сега това е минало. — Тя още не бе казала на Флид. Надяваше се, че той ще го приеме добре.

— Когато Флид дойде да преговаря с Витис, си помислих, че между вас има нещо. Какво друго?

— Аз също преживях известни приключения. Няколко сблъсъка с баща ти, посещения в снизортските подземия… такива неща.

Механикът се облегна на стената.

— Цяло чудо е, че не сме се сблъскали. Разкажи ми.

— Предпочитам най-напред да изслушам твоята история, ако нямаш нищо против.

Приседнал на левия борд с лице към кърмата, Ниш с радост започна да разказва. Иризис стоеше с лице към него. Тя слушаше мълчаливо до момента, в който той не спомена за бременната Юлия.

— Не си знаел? — невярващо го прекъсна тя.

— Никой не ми бе казал, а тя носеше широка дреха. Как можех да разбера? Въпросът е, че я разочаровах. И сега си плащам за това.

Ниш продължи историята си: нападението над поляната, глупавата му постъпка с унищожаването на въздухоплава, ужасяващата смърт на Мюли, бягството на Юлия и последвалата му мъка.

Иризис виждаше, че той не скрива нищо. Тя взе ръката му, зарадвана от факта, че бе скрила истинските си чувства. Точно сега Ниш не бе в състояние да изслуша подобни неща. Изглежда щеше да ѝ се наложи да почака повече и да бъде по-внимателна. Във всеки случай Юлия въобще не бе подходяща за него. Надали перцепторът и Ниш някога щяха да образуват семейна двойка.

Тя потисна ревността си.

— Сигурно си страдал много.

— Изгубих много. Включително детето, което никога няма да видя. Именно това ми беше най-трудно.