Скрутатор [bg]

— Нямам представа за какво говорите — невинно заяви тя.

— О, не се съмнявам! Ще дойда с теб. Имам идея — каза Флид. — И ако се измъкнем от това място, няма да споменаваш нищо за нещата, които ще чуеш сега.

— Разбирам — рече Иризис, макар да нямаше представа за какво говори той.

Игур не беше в стаята си, но по време на обиколката на първия етаж жената дочу стъпките му върху стълбите на предната кула.

Домакинът подаде глава над перилата.

— Не е нужно да се сбогувате или да ми благодарите. Просто вървете.

— Първо трябва да говоря с вас — поде Флид. — Скрутаторите губят войната и…

— Някъде винаги бива губена война — безразлично каза Игур.

— Трябва да ни помогнете! — възкликна Ксервиш. — Съдбата на човечеството…

— Не ме е грижа нито за войната ви, нито за вас самите, скрутаторе. Ти се натрапи непоканен, саботира летящата си машина, за да се сдобиеш с предлог да останеш, а сега имаш нахалството да ми съобщиш, че съм длъжен да ти помагам. Нямам какво друго да ти кажа.

— Но войната ще засегне и…

— Живея в хармония със съседите си, включително и лиринксите. Върви да последваш примера ми.

— Враговете не искат мир.

— Нищо чудно, като се вземе предвид начинът, по който вашият Съвет се отнасяше към тях през последните сто и петдесет години. Може да не съм информиран за настоящето, но отлично познавам зачатъка на тази война. И не искам нищо общо с нея. Приятен ден. — Игур се обърна и започна да се изкачва.

Флид изруга тихичко. Той изглеждаше стар, мършав и озлобен. Очевидно не помагаше и неволното сравняване със запазения и уверен Игур.

— Нека аз да опитам — промърмори Иризис. — Вие вървете.

Преди Ксервиш Флид да е успял да отвърне, тя вече търчеше по стълбите.

— Сър? Ще ми отделите ли минутка?

Игур спря на площадката, въздъхна шумно и се обърна, за да я изчака.

Иризис осъзнаваше, че представлява омайна гледка — с подскачаща гръд, разстлана зад нея златна коса и приятно зачервени страни. Нямаше си представа какво ще каже, но знаеше, че домакинът ще я изслуша. Само мъртвец не би ѝ обърнал внимание.

— Да? — хладно каза той. Може би действително бе изграден от камък. Може би хилядолетният живот бе отстранил определени страсти.

Занаятчията спря в края на междуетажието, на три крачки от Игур. Все още се беше задъхала от напрежение.

— Ксервиш Флид е добър човек, сър. Честен човек.

— Той е скрутатор, синоним на поквара. Не трябваше да му позволявам да се приземява тук.

— Съветът на скрутаторите го отлъчи — отчаяно каза тя. — Осъди го да робува.

— Изглежда е бил прекалено покварен дори за шайката им.

— Той винаги се е отнасял с мен…

— Ако не се лъжа, дъртият лицемер е твой любовник.

— От месеци вече не е — тихо каза тя. — А Флид не е стар, той е едва на шестдесет.

— А ти на колко си? Двадесет, двадесет и една? Той е противен стар развратник.

Тук Иризис би могла да спомене връзката на Игур с много по-младата Майгрейт, само че това не би помогнало с нищо. Тя опита друго.