Скрутатор [bg]

А Флид несмутимо я попита:

— Ти ще искаш ли?

— Не, благодаря, възнамерявам да спя. Но вие бихте могли да се възползвате от спирането, за да поправите балона.

— Добра идея. — Той спокойно се отдалечи.

С помощта на нагорещено върху газотворителя парче желязо Флангърс свали втората кръпка, насмоли я повторно и я залепи, този път идеално. За всеки случай над това парче платнище бе залепено друго, по-голямо. Иризис остави генератора да работи и се оттегли в каютата. Там легна на пода до Ниш, заслушана в равномерното му дишане, и неочаквано и за себе си осъзна, че го обича.

Това променяше всичко. Тя вече не можеше да се укрива във фатализма си. Вече имаше за какво да живее. И много неща, за които да се страхува.

Нощта премина спокойно. На сутринта механикът все още спеше, което я притесни. Бяха изминали почти два дни от времето, в което той си бе ударил главата. Но дишането му оставаше спокойно, затова Иризис не го обезпокои.

Издутият балон бе опънал въжетата. Пътниците не закусваха, а потеглиха веднага почти право на север.

В средата на утрото прелетяха над град, който също биваше превземан от растителността.

— Гарчинг — каза Флид. — Някога се е ползвал с репутацията на прекрасно място. Градина в полите на планината. — Той насочи далекогледа си натам, намръщвайки се.

— Какво има? — попита стоящата до него Иризис. Инуи се бе възстановила достатъчно, за да поеме управлението.

— Бях се замислил за миналото. Гарчинг е част от едно от Великите сказания. Чудех се дали подобни времена някога ще настъпят отново. Дали ще има нови Велики сказания. И дали ще останат хора, които да слушат старите.

— Не мисля, че миналото е било толкова идеално, колкото го изкарват.

— Сигурен съм, че не е било, но пък като изключим мрачните времена на Катаклизма, не е притежавало и мрачината на нашето настояще. Страхувам се, Иризис. Страхувам се, че това може да е краят. Не само за нас самите, а за всички човеци, населяващи Сантенар.

Иризис отново изтръпна. До този момент не бе чувала скрутатора да говори по такъв начин.

— Нима скрутаторите са толкова зли?

— Дори не можеш да си представиш! По-рано не го осъзнавах — бях прекалено зает с местните си проблеми, за да обърна поглед към цялостната картина. Но откакто последната фаза на войната започна, това е очевадно. Колкото и да е могъщ Съветът на скрутаторите, с колкото и шпиони да разполага, той е не само покварен, но и некадърен. Тези изкопаеми трябва да бъдат отстранени.

Пронизалите я тръпки вледениха цялото ѝ тяло.

— Това е измяна, Ксервиш, за която се полага най-страховитата смърт, измислена от човешката изобретателност.

Самата Иризис се бе изправяла срещу скрутаторите по много начини, бе избягала от седалището им в Ненифър, но тези престъпления бледнееха пред онова, което предлагаше той. Подклаждането към бунт всъщност бе дори по-лошо от измяната и можеше да означава не само тяхната гибел, но и екзекуцията на всички близки, приятели и роднини на Иризис. Родът Стирм щеше да бъде изличен от лицето на земята.