Скрутатор [bg]

— Почти съм готова. Защо не приготвите масата?

Докато тези приготовления приключат, вечерята бе готова. Докато разбъркваше един от сосовете си, Иризис видя сянка, преминаваща през коридора. За момент сянката се поколеба пред вратата, сетне продължи. След около минута силуетът мина отново, погледна към печката и отмина. Жената се престори, че не е забелязала.

Тя започна да раздава чиниите. Никой не забеляза, че има една допълнителна чиния, съдържаща най-хубавите порции от всичко. Когато останалите започнаха да се хранят, Иризис взе въпросната чиния и се измъкна през вратата. И сама не би могла да обясни причината за постъпката си. Знаеше само, че изпитва любопитство към господаря на Физ Горго.

Не ѝ отне дълго да го намери, защото Игур седеше край голяма маса в стая, намираща се в другия край на коридора. Той четеше и не вдигна поглед при влизането ѝ. Газотворителят бе положен върху плота на масата му, разглобен. Във въздуха се носеше слабо ухание на сладник. В една чиния лежаха няколко парчета обелен корен.

Иризис се спря пред масата. Чувстваше се глупаво.

— Какво искаш? — изръмжа той, все така зачетен.

— Помислих, че може би сте гладен, лорд Игур.

Чувайки гласа ѝ, той рязко повдигна глава и затвори книгата.

— Аха, занаятчията — каза той. — Не съм лорд, а извън това място не използвам името Игур. Миналото е мъртво, предпочитам да си остане такова.

— Откъде знаете, че съм занаятчия, сър?

— Възможно е той да чува всяка наша дума — цитира домакинът. — Зная всичко, което се случва във владението ми. Приемам, че скрутаторът ти те е изпратил да ме подмамиш?

Иризис се изчерви, сетне се засрами от изчервяването си.

— След като сте чули всичко, сър, трябва да знаете, че нарушавам изричната му заповед. Помислих си, че след като вие проявихте добрината да ни приютите, би следвало да ви се отплатя поне по този начин.

Устните му трепнаха. Иризис остана с впечатлението, че той е способен да разчита мислите ѝ. В действителност тя не можеше да обоснове постъпката си. Знаеше единствено, че не е била продиктувана от привличане. Тя бе избрала своя любим и нямаше интерес към други.

— Много добре. Остави я върху масата и върви. Собствената ти вечеря ще изстине.

Иризис се поклони, обърна се и пое обратно към вратата. Усещаше, че погледът му я пробожда, но потисна желанието си да се затича. Този мъж я смущаваше. Когато се присъедини към останалите на трапезата, тя не можа да усети нищо от вкуса на шедьоврите си.