Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 277
Перейти на страницу:

— Никога не съм очаквал, че ще го кажа — отвърна Ксервиш Флид, — но ерата на скрутаторите отмина.

— Но кой ще управлява света?

Въпреки всичко, което бяха преживели, Иризис не гледаше на себе си като на революционерка. Тя вярваше в наличната система, макар и дефектна.

— Не зная. Проблемът с тираните е, че малцина от тях са добронамерени. Властта покварява, а повечето от онези, стремящи се към нея, са вече покварени. Това е главният проблем: да заменим Съвета, без да влошим нещата.

— Ами вие, сър?

— Аз не проявявам интерес към подобно нещо, Иризис.

— Чувала съм, че единствените хора, подходящи за висши позиции, са онези, които ги отричат.

— Подходящ парадокс.

Той замълча и Иризис не му зададе повече въпроси. Всичко това бе прекалено смущаващо.

По пладне забелязаха дървета в далечината и воден отблясък.

— Орист — каза Ейрин Мас.

Пред тях на северозапад се простираха езера, мочурища и блатисти гори.

— Къде отиваме, Мас? — попита Иризис.

— Не зная — отвърна съвършеният шпионин, което също я притесни.

След известно време от лявата си страна тя различи бреговата линия. Отвъд нея на запад блестеше Западният океан.

— Предполагам, че няма да прекосяваме океана? — обърна се Иризис към Флид. — Защото балонът отново изпуска газ. — Макар че газотворителят работеше непрекъснато, отново бяха започнали да губят височина.

— Няма. — Ксервиш Флид скръсти ръце пред костеливата си гръд.

— Тогава не трябва ли да потърсим място за нощувка?

— Вече съм си набелязал място.

— Не знаех, че и по-рано сте посещавали Мелдорин.

— Не е имало нужда да знаеш.

— Иска ми се да ми кажете какво става!

През последните няколко седмици Иризис бе почувствала, че контролира живота си. Появата на Флид и влудяващата му мълчаливост бяха объркали всичко. Това не ѝ харесваше.

— Ще го сторя. Когато и самият аз разбера.

Той ѝ обърна гръб и се отдалечи. Иризис го последва към задната част на въздухоплава, където пилотът седеше в сгъваем стол и равнодушно стискаше лоста.

— Как се чувстваш, Инуи? — рече Флид.

— По-добре, но пръстите ме болят. — Тя погледна почернелите си нокти.

— Вероятно ще изгубиш ноктите си, но впоследствие те ще поникнат отново.

— Няма значение. Вече нямам съпруг, който да им се възхищава.

— Стига да е по силите ми, отново ще видиш семейството си. Обещавам ти — каза скрутаторът.

Инуи тихо възкликна и се изчерви. Тя стисна лоста, а другата си ръка скри в джоба.

— Какво мога да направя за вас, сър?

— Бих искал да пристигнем преди здрачаване. Би ли могла да увеличиш скоростта? — Той сравни картата с отместващия се под тях пейзаж. — И малко по-наляво.

Роторът започна да се върти по-настойчиво и въздухоплавът пое по новия си курс. Иризис се облегна на борда и се загледа в стрелващите се езера и блата. Щом Флид бе решил да пази замисъла си в тайна, нищо на света не бе в състояние да го принуди. Вероятно той си имаше причини.

Ниш изникна до нея, потриващ очите си.

Искаше ѝ се да скочи и да го прегърне, но се ограничи до приятелско потупване по рамото. Тя притежаваше търпение.

— Как е главата?

— По-добре. Какво стана? Не помня да съм заспивал. Цял ден ли съм спал?

Тя се засмя облекчено.

— Ти падна и си удари главата в дървената рамка. Точно след като ви спасихме.

Механикът погледна натам.

— Как е възможно това? — Той пребледня. — Роторът…

— Въздухоплавът се издигаше рязко. Ти падна и се хлъзна по палубата.

— И съм се ударил?

— Спа два дни и половина.

Крил-Ниш прокара ръка през косата си и потръпна.

— Това обяснява зверския глад.

— Искаш ли нещо за ядене? Боя се, че имаме само супа, и то…

— Супа! — възкликна Хлар.

Иризис разтълкува погрешно реакцията му.

— Съжалявам, но проклетият Флид…

— Бързо я давай насам! — Той я хвана за ръката.

— В камбуза е. Ела.

Жената го заведе до тясна стаичка зад каютата. Помещението бе съвсем дребно. С протегнати ръце тя можеше да докосне стените му.

— Тук не можем да готвим нищо, разбира се, заради газа, така че ще трябва да я ядеш студена…

Ниш я избута, откачи един черпак, загреба и го наклони над устата си.

— Екстра е — промърмори с пълна уста механикът.

— Изцапа си лицето — отбеляза Иризис, бършейки бузата му с ръка. Двамата не се бяха виждали от миналата зима, когато той бе напуснал фабриката с един от първите балони. Механикът ужасно ѝ бе липсвал.

1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)